В последно време нямам нито време, нито потребност да пиша (даже да си отворя лаптопа, като се замисля). И се зачудих как стана така. Не, че няма за какво да се пише, не, че не се случват интересни неща. Напротив. Отговорът клони към твърде многото интересни събития, срещи и хора, които в последните седмици ми се случват и моето пряко съприкосновение с тях, т.е. придвижих се от позицията на страничен наблюдател по- към центъра на събитията:) И то така става обикновено – като си вътре в нещата, ги преживяваш и усещаш, нямаш време да ги разказваш, обмисляш, анализираш много-много. Което за мен си е чиста проба почивка:) Един познат наскоро ми каза, че той, животът, е за живеене, а не за описване…

Винаги ми е било странно, че в детската градина на сина ми, например, има деца, които, като се приберат вкъщи, разказват от игла до конец всичко случило се през деня не само с тях, а с всяко дете. А моето, на две-на три каже нещо и бърза да отиде да играе. И аз реших да направя същото – да се потопя в „игри“:) Имах нужда да зарежа романтизма, да „събуя кадифените пантофки“, да разроша коси и да нагазя в живота боса и с любопитството на дете…По едно време почти се изкуших да творя нови, интересни идеи, но в мига, в който умът ми ги улови, сърцето ме побутна и ги пуснах на свобода. Временно:) Ама, ей ме на – вчера се прибрах и днес вече ме сърбят ръцете да пиша. Това писането е като пушенето – навик, от който трудно можеш да се откажеш…Аз не пуша, но гледам, че им е много трудно на пушачите да се накарат да спрат. А те май и не искат…Anyway.

В университета учихме, че в детско-юношеското развитие на човека се редуват периоди на пластичност и еластичност. Свойството на обектите (индивидите) да се променят под въздействието на останалите обекти в природата се нарича пластичност. А свойството на обектите (индивидите) да се възстановяват от въздействието върху тях от страна на другите обекти, се нарича еластичност. Животът е „съвкупност от пластична променливост и еластична непроменливост“ (според мен не само в детско-юношеския период на развитие, а през целия съзнателен живот), т.е. едно непрекъснато добавяне, натрупване на нови промени към вече настъпилите промени у човека с цел повишаване на адаптивността му. Иначе казано – периодите на активност се редуват с периоди на пасивност или периодите на усвояване и трупане на нови знания и умения се редуват с периоди на тяхното използване. Напоследък „еластичният“ период в моя живот нещо се застоя по-дългичко отколкото ми се иска, та май е добре да наблегна на „пластичния“ (активния). Малко объркващо взех да звуча, но това е от слънцето – жежко взе да става…

Хайде, прохладен ден!