Етикети

,

Тази сутрин преди да оставим сина ни на занималня, седнахме в парка да пием по  кафе и много се забавлявахме да наблюдаваме врабчетата. В началото взеха да се въртят наоколо, озъртайки се небрежно, сякаш правейки си сутрешна разходчица. От своя страна, ние пък започнахме да ги осбъждаме тихичко, за да не ги обидим:) Съвсем скоро разконспирирахме намеренията им, които, естествено, бяха свързани със закуската на Сашко. И значи, какво наблюдавахме: пуска детето трошички по земята, най-бързото врабче се спуска и за отрицателно време грабва плячката. Смеейки се, пуска още трошички. Отнякъде се появяват още врабчета, влизат в кратка схватка и нагледно ни показват как най-нахалният и агресивен печели…Мда…А как да разберем кои са мъжки, кои женски, чуди се детето. Наскоро научила как да ги различавам, днес гордо му заобяснявах, че мъжките врабчета („врабците“, както ги нарече той) са по-тъмно кафеви и с по-ярка окраска. „Много ясно – обажда се съпругът ми – мъжкарите винаги са по-красиви от женските.“ Хм…Ще я видим ние тая работа. Сякаш дочули нашия разговор, врабчетата решават да ни предадат нагледен урок по темата. Сашко пуска няколко корички от закуската си. И какво наблюдаваме: едно сравнително дребно врабче в цвят подобен на кафява тениска след многократно пране взема едното късче и започва да снове между две други още по-дребни и сивкави врабчета, слагайки им храница в човчиците. Наляво-надясно, наляво-надясно, докато свърши късчето хляб. През това време малко по-встрани се появява едно красиво и наперено врабче в ярка като обработена с Photoshop одежда. „Този е мъжкарят. Бас държа, че няма да подели с никой храната си!“, гордо отбелязва мъжкият в нашето семейство. Необезпокояван от никой, врабецът взема другото късче (никой не се втурва да си мери силите с него), усамотява се и си го изяжда сам-самичък, оставяйки жената да се оправя с прехраната на децата. „Ето, такива сте вие, мъжете – егоисти!“ – смея се аз. В защита на мъжката позиция, Стефан отбелязва: „Мъжкият е носител на генетичния материал, все пак. А това е предостатъчно, не е нужно той да прави друго“. „Ама че нахалство!“ – мисля си и се сещам как баща ми едно време купуваше 3 шоколада – по един за мен и сестра ми и един за него лично… Щото тя майка все казваше, че не иска. Не за друго, а за да има повече за нас, децата. Кога мъжът ще ти направи такава саможертва!?

Разбра ли сега, Сашко, как да различаваш мъжките от женските? Лесно е:)

(Снимката е взета от: http://corvuscorax.blog.com/2010/12/16/55/)

Advertisements