Етикети

, , ,

Познавам тази жена само от разстояние – от разказите на други хора, интервютата й, книгата й „9 зайци“, Института по телесна психотерапия. И тя се казва Вержи. Виргиния Захариева. Усещам я близка не само заради името й. Много я харесвам и искам да я познавам по-отблизо. Колко по-близо, всъщност? Може ли да има по-близо от това да се подслониш в душата на някой чрез думите му, чрез световете, които създава и в които те пуска да надзърнеш? В едно интервю тя казва, че ако много искаш да се запознаеш с хората, които харесваш, то най-вероятно те са извадили пред света нещо, което ти също притежаваш, но задържаш в себе си. Точно така е…И аз знам какво е: казва се duende. От скоро знам тази дума, но тя веднага стана „моята дума“. Във Виргиния има duende. И тя, за разлика от мен, не го приспива, не се преструва, че го няма, не го крие, не се плаши от него, а го познава добре, обича го и живее чрез него. Ето затова искам да се срещна с нея. Ето на това искам да ме научи. Виждам в нейно лице Учител по дуенде. И по телесна психотерапия, но това сякаш остава на второ място. Какво е дуенде? Посъбрах из нета най-силните опити за дефиниране, добавих малко собствена интерпретация и ето какво се получи:

Дуенде…

…е състояние на духа, което не подлежи на теоретична разработка. До него достигат само големите майстори;

…може да накара артиста да се отдалечи от себе си и да се слее единствено с изкуството, което прави. То е върховното състояние на духа в момент на правене на изкуство;

…кара кръвта да кипва до болка, обърква те и отхвърля целия ред, за да те хвърли в хаоса;

…е когато художникът се върне от света на фантазията и нарисува с пръсти картините, които вижда в съзнанието си;

…е върховният миг на състояние на творчество и вдъхновение, в който не знаеш кой си, а взривяваш тези, които те гледат. Защото всеки от тях си мисли, че е дуенде;

…е потокът от думи, които прелитат през мен и се опитват да изразят емоционалното състояние;

…е любовта, която те пронизва и поразява, оставя те без думи и дъх;

…е щастието да се чувстваш едно с Бога;

…е онази енергия на твореца, която Рей Бредбъри нарича „експлозия“, а Вержи – „оргазъм“ (за поезията си);

Това е дуенде. А коя е Виргиния Захариева? Тя сама ще ви се представи по най-добрия начин, потърсете я в думите й.

Аз избрах откъс от книгата й „Кадрил късно следобед“, защото сякаш съм го писала аз днес:

ИСКАШ ДА СЕ ОБАДИШ НА НЯКОГО. По-добре на себе си. Няма човек, с когото можеш да поговориш сега. А и преводът ще отнеме много време. Обади се на тази неясна част, която ще потърсиш в другия.
Толкова много мисли имах тази сутрин.
Искам да питам и да отговарям.
Достигнах възрастта, когато мога да правя и двете.
Но в усамотение идват въпросите с кротки муцуни и се дават да им отговориш.
Да избягам. Да ида в манастир.
Но животът ме изкушава.
Колко много и противоречиви желания ме спохождат, ме газят… НЕПРЕКЪСНАТО се виждам – пътувам, вървя към нещо, лека отвън и отвътре или пък превърната в сито,
през което минава света, наблюдавам
как препречват, доколкото могат, моите желания ветровете отсреща…
Е, мога ли, така добре заслонена, да пиша?
Книга за невъзможността да се живее освен писмено.

© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103) (http://liternet.bg)

снимката е взета от личния сайт на В. Захариева (http://www.zvergi.com)

Advertisements