Днес е един от онези дни, в които си правя сметката без кръчмаря. От онези, които напомнят, че бог ни дава не това, което искаме, а това, от което се нуждаем. Представям си колко смехотворно изглеждат за него моите планове, очаквания, стремежи…

Това, че много силно искам нещо да се сбъдне, въобще не означава, че то ще се сбъдне. Това, че правя „правилните“ крачки съвсем не е гаранция, че ще стигна до целта. Това, че давам всичко от себе си на някой друг не означава, че той ще ми отвърне със същото. И т.н. Изобщо, „да мислиш, че животът ще се отнесе добре с теб, защото си добър човек, е все едно да вярваш, че бикът няма да те нападне само защото си вегетарианец.“ Мда…

Урок на деня: Зарежи плановете, амбициите и очакванията и ги замени със смирение, постоянство и надежда. Иначе няма да ти се получат нещата, Виржини.

 

картината е от http://kalacheva.com