Етикети

, , ,

След няколко дни, прекарани в леглото заради внезапно тръшнал ме вирус, който подложи на изпитание по-скоро психиката ми отколкото тялото ми, обилна доза самосъжаление, парацетамол, носни кърпички и сън, успях да хвана „последния влак“ и да осъществя жадувания още от миналото лято поход до Седемте рилски езера. Обожавам планината и след като дълги години не бях я посещавала, реших отново да възобновя срещите с нея.

Заедно с моя приятелка решихме да заведем синовете ни в Рила, за да отбележим подобаващо приключването на така важните първи 7 години от живота им. Изкачването на върхове с усилия, пот и товар на гърба щеше да бъде добра подготовка за училищния период и добър начин за трениране на търпението и упоритостта на децата, както урок по щастие, който нагледно щеше да покаже на тях и припомни на нас, майките, че, ако искаш да ядеш от най-вкусните ябълки на дървото, трябва да се изкачиш сам и да си ги набереш. Така де, не винаги ще има лифт…

Включихме се в организирана група, която наброяваше около 50 човека (един автобус хора) и това се оказа много правилно решение. Походът беше организиран от туристическо дружество Пълдин, чиито водачи бяха изключителни професионалисти и големи свежари. Перфектно изпълниха всичките си задължения, грижиха се за групата във всеки момент от похода, спестиха ни доста неудобства и въобще улесниха значително живота ни по време на това приключение. Преди да тръгнем, изпратиха на всички списък с необходими неща, препоръки и съвети за планината. Благодарение на тях, чакахме с около един час по-малко на опашката за лифта, имахме всичко необходимо за похода и бяхме подготвени, така че да няма неприятни изненади. Докато пътувахме с автобуса ни разказаха легенди за Рила планина, за произхода на езерата, както и интересни научни и исторически факти. Изобщо, големи симпатяги! Силно ги препоръчвам и смятам да позлвам услугите им и в бъдеще.

Рилските езера се оказаха най-посещаваният туристически обект в България, а откакто има лифт до х. Рилски езера, напливът значително е нарастнал. В началото ми се струваше, че това може да отнеме от сладостта на приключението, защото общуването с планината е някак интимно и изисква уединение. Там имаше, образно казано, още най-малко 10 автобуса като нашия. Много народ…Като гледах как се вие опашката за лифта, асоциирах тази тълпа с религиозно поклонение. Сетих се за Учителя Петър Дънов и неговата паневритмия, която се провежда на това място. Той смята, че Рила е свещена планина, зона на космическа енергия, а изкачването на езерата е движение от физическия свят към све­та на най-фините енер­гии. Според Бяло­то братство съществува връзка между седемте енергийни чакри при чове­ка и седемте езера. Хм…

Многото хора на Рилските езера не са проблем, ако успееш да се абстрахираш от тях или ако се приобщиш и се почувстваш част от голямата група. Аз лично бях толкова щастлива и вдъхновена от тази среща с планината и от това, че можех да споделя това с близки хора, че нищо не беше в състояние да развали магията:) От време на време звъняха телефони и виждах как запъхтяни хора, катерещи се с мъка нагоре, се опитват да обясняват къде са и какво им се случва в момента или ме застигаха модерни градски младежи, които си говореха неща от рода на: „Аз като вляза в eBay съм като кифла в Мол, не мога да се спра!“ и всички те ми бяха някак симпатични и забавни. Въпрос на настройка.

Хората ставаха по-добронамерени и по-лъчезарни там горе, чувстваха се като едно цяло, държаха се така, сякаш всички сме приятели. Всички се държаха възпитано и се движеха в група, прибираха отпадъците в раниците си и навсякъде беше много чисто. Някои бяха отишли там заради някаква нова мода – да излезеш от градската среда и да правиш нещо нестандартно за някои е признак за модерност. Те с гордост разхождаха новия си марков анцунг из баирите и режисираха дълго всяка своя снимка. Други бяха дошли с очакването, че лифтът ще ги качи до самите езера и мърмореха, че са си взели само по една малка минерална вода, която отдавна е свършила. Трети приемаха похода предимно като социален експеримент. Но всички ми бяха симпатични. Или по-скоро – безразлични:) Важно беше какво донесе преживяването на мен и сина ми. А то беше такова, че и двамата не искахме да свършва.

Накрая ще си позволя да дам някои практични съвети за начинаещи планинари, които може би биха били полезни за тези, които се канят да опознаят височините на красивата ни родина:

1. Изрежете си ноктите на краката;

Лятото е сезонът на сандалите и педикюрите, затова има голяма вероятност, ако сте начинаещи планинари/ки, да не се сетите да си изрежете ноктите на краката. А това би било груба грешка, защото те ще се набият във върха на обувките и после ще ви болят цяла седмица.

2. Вземете си повечко храна и напитки;

Ако ви се струва, че 3-4 часа са малко и поради това решите, че не е нужно да носите много храна (нали ще се върнете бързо, тогава ще хапнете по-сериозно), ще сбъркате. Чистият въздух и бързото изразходване на калории ще ви накарат да съжалявате, че сте направили само по един сандвич, а не 3-4 минимум. Някакъв сочен плод много добре ще ви дойде (например праскова, портокал, диня). Вода – поне 1.5л.

3. Не подценявайте обувките, дори и да отивате на няколкочасов (еднодневен) преход;

Грайферите и дебелите подметки са много важни – не заради удобството, а най-вече заради безопасността. Слизането по стръмен каменист склон може да бъде опасно. В нашата група едно момиче се беше подхлъзнало и паднало точно на един такъв участък и се наложи да й сложат шина и да я превозят с кон до хижата.

4. Носете си балсам за устни;

В планината има ветрец (а понякога и сериозен вятър). Освен това най-вероятно ще се запъхтите още на втората крачка и ще изплезите език. Това са све причини да имате нещо, с което да навлажнявате устните си, защото иначе ще ги чувствате сухи, ще ги облизвате все по-често, за да ги навлажните, а от това вятърът ще ги кара да бъдат още по-пресъхнали и напукани. Ако сте забравили да си вземете храна, може и да се облизвате по други причини.

5. Намажете си добре лицето, врата и ръцете (откритите части на тялото) със слънцезащитен крем;

6. Носете си щека или обикновена пръчка за подпиране при изкачване (това е пожелателно, не е задължително);

7. Резервни дрехи, вкл. чорапи и бельо;

Моят син се подлъзна в едното езеро и цопна по дупе във водата, при което се наложи да му сменя всички дрехи. Ако е горещ денят, просто се съблечете по бански:)

8. 2 бр. малки хавлиени кърпи;

Добре е да имате 1 кърпа, с която да попивате потта от гърба си (от раницата гърбът ви ще е потен, гарантирано) и 1 да си подсушите краката, ако решите да ги топите в езерата (силно препоръчвам последното, още повече има едни малки рибки, които правят масаж и пилинг на ходилата).

9. Дъждобран;

10. Тънко шушляково яке (което пази от вятър);

11. Мокри кърпи и сухи кърпички;

12. Шапка;

13. Слънчеви очила;

14. Торбичка за отпадъци;

Аз лично използвах абсолютно всички неща, посочени в списъка, въпреки че някои ми се струваха излишни.

На добър час!