Ако чуете да съобщават за изгубена жена, изчезнала безследно на връщане от среща с морето и за последно забелязана да се запилява някъде над жълтеещите клони на дърветата, то знайте, че съвсем не е изключено това да съм аз. Ако на някой започна да му липсвам (което ми се струва доста по-изключено), може да намери частици от мен в редиците слънчогледи из Добруджа, както и някъде край Седемте рилски езера, в Стария град на Созопол, в крясъка на чайките, песента на щурците, смолата на боровете и дъха на есента…

До нови срещи!