Етикети

, , , ,

Една песен на „Бийтълс“ (All you need is love) ми даде повод за някои мисли днес. Сутрешна гимнастика за ума:) Замислих се, че за да постигнем онова, което желаем, не е нужна амбиция, воля, вяра или религия дори. Нужно е много повече – да премахнем границите между нас и мечтата ни, да се разтворим в нея и да я разтворим в нас, да я „приютим“ в себе си така, че ние и нашата мечта да станем едно хомогненно цяло.

Да речем, че много искам да се науча да танцувам…фламенко. С многобройни репетиции и много усърдие сигурно ще се науча. Как обаче ще танцувам и ще ликува ли душата ми от този успех или доволно ще бъде егото ми, гордостта ми? Него ли искам да задоволя или себе си? Много е важно чий глас определя желанията ни – гласът на егото ни или гласът на сърцето ни. Ето как виждам аз разликата между човека, подтикнат да танцува от егото си и човека, подтикнат да танцува от душата си: единият изпълнява безупречно прецизно и професионално движенията си, стои изящно на сцената и буди възхищение с уменията си. Той дава много наслада за сетивата и…не оставя след танца си нищо в душите на зрителите. Другият излиза на сцената и се оставя на музиката да го разтвори в себе си. Той и танца стават едно цяло. Той прави публиката съпричастна на едно интимно преживяване, оставяйки след себе си омагьосваща диря, която дълго топли и вълнува. Нещо такова си го представям аз…

Най-важното е, че с ума (егото) не можем да сбъднем МЕЧТИТЕ си. С ума можем да постигнем ЦЕЛИТЕ си. Умът работи с планове, анализи, стратегии. Той се опитва да дирижира всяка наша крачка, да предвиди всеки резултат, да разпредели всички роли и да изиграе правилно всичките ни карти. Той е амбициозен и не обича да губи. Той е взискателен и не умее да прощава. Той е горделив и не познава смирението. Той ЗНАЕ и МИСЛИ и затова СЕ СТРАХУВА. А страхът, всички знаем, е най-големият враг на любовта…Как тогава ще сбъдваме мечти със страх, а не с любов?

За разлика от ума, сърцето, което е дом на мечтите, ЧУВСТВА и УСЕЩА. То не се бои от неуспех и отхвърляне, защото борави с други категории и функционира на друго равнище. Търпеливо ни изчаква да обуздаем ума си и да го опитомим, за да чуем желанията на сърцето. Не ни изоставя дори когато ние го изоставим. Сърцето не ЗНАЕ къде отива – то просто върви натам, накъдето УСЕЩА, че нещо го зове. Останалото е наша работа. Трудно е, но това е така само докато се помирим с всички части от себе си и ги обикнем. И започнем да си служим с ума само като инструмент за сбъдване на желанията на сърцето…После става лесно:)

снимка: http://dimitrosw.deviantart.com

Advertisements