Етикети

, ,

Спирам случайно такси на улицата вчера. Шофьорът е позната физиономия – возил ме е доста пъти. Досаден бърборко, сещам се. Усмихва ми се фамилиарно и започва:

„Вие сте ми голям късмет днес, знаете ли? До обяд висях, висях – нищо. Няма поръчки, няма клиенти. Почнах да се усъмнявам, че днес няма да върви…И ей го на – Вие се появихте най-случайно. Ама аз хем си знам, че той Бог ме обича и няма да ме изостави, ама пак се усъмних. Аз нали съм повярвал в Него и това е непоклатим факт! (поглеждам към таблото отпред и едва тогава забелязвам многобройните наредени малки и големи иконки). Я вижте птичките как пеят! Да сте видели някога птиците да се усъмнят в любовта на Бога, да се натъжат и да спрат да пеят?  Те никога не спират да пеят, защото ЗНАЯТ, че Бог ги обича!“

„Аз си имам основателна причина да повярвам в Бога, де.“- Сигурна съм, че е така, казвам. (И наистина съм сигурна. Още по-сигурна съм, че този човечец е станал таксиджия, за да може да изпълнява своята „мисия“ на месия и да говори на хората.) Anyway, продължавам.

„Та да Ви кажа за причината. Вие така хубаво ми отговорихте, че сте сигурна, че имам причина…та да Ви я кажа. Тя историята почва още от преди да съм се родил. (Лелеее, сакън, викам си на ум, ей сега се почна!). Значи баба ми, Бог да я прости, не е можела да роди читаво дете. Всичките ги губела. Страшна история, какво да Ви разказвам…Та една нощ, докато била отново бременна, на баба ми й се явила Богородица и й казала: „Това дете, което сега ще родиш, ще бъде живо и здраво и ще има голям късмет, ако изпълниш каквото ти заръчам. Щом се роди, веднага остави бебето на някой кръстопът и се махни от там, само да бъде. Който пръв отиде да го вдигне, питай го как се казва и на него кръсти детето! Баба ми така сторила. Оставила бебето на един кръстопът в селото и кой мислите първи минал? Селският свещеник! Свещеник дете ще подмине ли без да помогне!? Та този човек се казвал Климент. Така баба ми кръстила детето Климент. След него родила още 6 деца! Последното, изтърсакът, е баща ми. (Тук следва една объркана част от разказа, която не мога да възпроизведа. Постепенно стигаме до самия мой събеседник.) Значи има една билка, която расте ей там, зад църквата, Вие я знаете. (Докато говори, взема стар касов бон и на гърба започва да рисува нещо с химикал. Аз съм все по-наострена и търпението ми е на изчерпване, но пусто любопитство ме държи и продължавам да слушам внимателно). Ето, така изглежда билката. Казва се богородична ръчица. Тя ме спаси мене от бъбреци и от тогава повярвах в Бога. Всичко лекува тази билка! Ако имах деца като Вас, щях всеки ден да им варя чай от нея. Аз сe казвам Климент. И знаете ли какво значело Климент, после разбрах? Лечител на хората! 62 пъти от тогава съм давал кръв!“ (Поглежда ме изпод счупените си и залепени очила и очите му горят от гордост. Налудничави, но благи едни такива.) Бутва ми листчето с рисунката в ръката, аз му бутвам пари за сметката и с охота му пожелавам „Довиждане“.

Още един луд, който ще спасява света, мисля си и прибирам листчето в джоба си…