Етикети

, , , ,

Пътувам с автобуса повече от час, а въпросът дали да се впусна в предизвикателството, което ми беше предложено днес, все още се върти в ума ми и не намира отговор. За да внеса малко разнообразие в мислите си, решавам да почета от книгата („Любов“ на Елиф Шафак, която събира прах на нощното ми шкафче повече от половин година, защото не бях в настроение за нея, беше избрана за мой спътник в пътуването ми днес). Отварям страницата и там пише:

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.

Въпросът ми започва да се приближава към своя отговор, а главата ми – да се отпуска върху облегалката. Последното, което виждам преди да заспя, са подредените край пътя спокойни и мъдри дървета, които примижват от удоволствие под топлината на октомврийското слънце. Приятен глас на жена на средна възраст от задната седалка, който казва: „Светът е пълен с красиви места, които трябва да се видят.“ е последното, което чувам преди да засънувам есенните си сънища…

Advertisements