Етикети

, , , ,

Току-що се връщам от родителска среща на първокласника. Учителката каза, че децата са толкова умни и дисциплинирани, че „Не е за вярване: нещата вървят повече от прекрасно!“; психоложката (!) пък каза, че чрез игри ще помага на децата да се развиват правилно, така че по-рядко да посещаваме кабинета й; госпожата ни подари „Наръчник за родители на първокласници (Добре дошли в училище, родители)“.

Още на първата страничка на наръчника си пише всичко:

Най-простите въпроси са най-дълбоки:

Къде си роден?

Къде е твоят дом?

Накъде отиваш?

Какво правиш…?

Спомняйте си за това от време на време и наблюдавайте как отговорите се променят.“

Ричард Бах

Харесвам го тоя човек!

Разлиствам нататък и гледам:

1. Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите;

2. Знанията не са целта – целта е създаването на умения за усвояване на знания;

3. Авторитет No. 1 не е училището – авторитет No. 1 сте вие! (демек ние – родителите, така че да си опичаме акъла);

4. Отговорността е нещо различно от амбицията;

Толкова съм приятно изненадана, че си викам:

1. „Не е за вярване: нещата вървят повече от прекрасно!“

2. Къде бяха тез наръчници, когато аз тръгнах на училище…?

снимка: http://www.designswan.com/archives/inspiring-school-photo-album-still-remember-your-dreams-in-high-school.html#more-5203