Етикети

, ,

Всяка сутрин, като водя детето на детска градина, една жена изсипва на тротоара до контейнерите нещо, с което храни уличните котки. Отначало беше „уличната котка“ – беше само една, черна. Аз я бях научила къде се крие и живее, познавах добре траекторията й и, за да не се дебнем коя от двете ни ще пресече пътя на другата, реших просто да минавам по отсрещния тротоар (под предтекст, че искам да съм по-далеч от мръсните контейнери:)). Откакто черната котка разчисти територията си, прогонвайки минувачите на отсрещния тротоар, компания вече й правят и няколко други котки и котараци. Кафяво-сиви. Вчера сутрината ги гледам – окупирали са тържествено солидно парче пешеходна ивица и хапват необезпокоявани от никого.

Привечер, докато вървя към детската градина, решавам да избера различен маршрут, който минава по малки, тихи улички. Няма коли, човеци няма, само спретнати къщурки със зелени градинки и…черни котки! Като че ли от въздуха, насреща ми се появява една черна котка и се запътва да ми пресече пътя. Започвам да се дразня! Мобилизирам се и решавам да не се оставя и на тази да ми определя пътя в живота! Гледам я сърдито и знам, че тя вече ми е прочела мислите. Май по-добре е леееко да ги смекча: „Хайде, добро коте, да не си играем на котка и мишка, дръпни се от пътя ми, че бързам!“ и вкарвам по-мил поглед. Спирам в очакване на развръзката. И тя се спира, поглежда ме, за няколко секунди се колебае накъде да поеме, с крайчеца на устните си аз вече започвам да се усмихвам тържествуващо,…тя се втурва и… пресича пътя ми! Е, не! Ядосана съм, но не искам да се призная за победена и, понеже няма никакви хора наоколо, просто правя обратен завой и свивам в следващата пресечка. Вървя и се оглеждам плахо. Никакви котки на хоризонта! Нито бели, нито черни, нито кафеви:) Yes! Изпитвам облекчение. Ако имаше хора наблизо, щяха да се чудят това момиче защо така самодоволно се е нахилило.

Вече съм близо до детската градина. Решавам да мина зад църквата, а не пред нея, както обикновено. За всеки случай. Те, черните котки, едва ли точно край църквата пък ще се навъртат, мисля си, и в този миг тя се втурва като спринтьор пред мен и се изгубва зад храстите. Започвам да приемам нещата лично вече! Нещо повече: подозирам, че срещу мен има заговор от страна на черните котки в града! Сигурно са си направили сдружение от доброволци – „Черни котки срещу Виржини“ – и ме дебнат на всеки ъгъл. А вечер, се събират до контейнерите и се превиват от смях. Хм…Едно време у дома имахме един огромен и злобен котарак, Джеси, който беше натирен в едно село, след като се оказа, че вкъщи няма място за мен и него едновременнно. Сигурна съм, че той има нещо общо с този котешки заговор! Пред очите ми изниква образът на дебелака Джеси, който ехидно измърморва „Господ забавя, но не забравя…“

Трябва да измисля начин да заровя томахавката. Има едни остатъци от пържена риба вкъщи…Утре сутрин ще опитам да подкупя с тях котките до контейнера! Успея ли да умилостивя тях, то ще се разчуе из града и другите котараци също ще ме оставят на мира. Точно така!

Вечерта грижливо увивам рибата в торбичка и разказвам на Стефан за котешките ми премеждия: „На всеки ъгъл срещам черни котки! Това дали не означава нещо…? – Означава само, че много ходиш по улиците“

Е, много, много, колко да е много…:)

Advertisements