Етикети

,

Днес прочетох последната страница на романа „Любов“ на Елиф Шафак. Бях си го купила много отдавна, след като няколко мои познати обявиха, че това им е станала топ книгата в личната класация и все още никоя не може да я измести. Тогава си я купих, опитах се да я зачета, но някак си тромаво ми вървеше, не бях на нейната вълна сякаш. Поначало не обичам да се втурвам веднага към всяка станала хитова книга (или филм). Още повече, с това заглавие – „Любов“ – почти бях сигурна, че ще се окаже някоя боза. В добавка – корицата й е червена. Класика: любовта непременно трябва да е червена, никакво въображение…Оставих я да отлежи на нощното ми шкафче. Повече от 8 месеца тя отлежава там.

Аз чета по няколко книги наведнъж. Сменям ги според настроението ми. Шантава работа…:) На „Любов“ й дойде редът най-случайно един ден, когато трябваше да пътувам дълго с автобус и се налагаше да си избера четиво за из път. Зачетох я бавно. Увлякох се. Започнах да я поглъщам на все по-малки глътки, защото усещах, че потъвам все повече, пристрастявам се към нея и не искам да свършва…Вечер посягах към нея като към стар приятел, който искам да прегърна за утеха.

Историите – истински или измислени – за мен лично са много важни и някои от тях наистина си струва да бъдат разказани/прочетени. Някои истории са важни заради самите истории. В други обаче самите истории сякаш не са толкова важни колкото посланията, които носят лично за нас. Аз често съм заинтригувана по-скоро от хората зад кадър – в случая, от писателя. Нали знаете, когато човек гледа даден филм, той най-често симпатизира на някой от героите, влиза му в обувките, несъзнателно идентифицирайки се с него. И започва да преживява историята през неговия поглед. Същото е и с романите. Докато четях „Любов“ не се идентифицирах с никой от героите в нея, въпреки че намерих парченца от себе си у много от тях. Странно, но се идентифицирах с авторката. Може би с много хора се случва така. Това, обаче, ме накара да се замисля, че искам да познавам хората, които стоят зад кулисите. Те са не по-малко интересни и пленяващи от своето творение. Елиф Шафак е забележителна жена! Второто нещо, с което тя ме спечели, освен романа й „Любов“, е метафората й за кръговете:

„Ние всички сме свързани и животът е кръг, а не триъгълник. В триъгълника можеш лесно да видиш йерархията. В кръга няма йерархия. Всяка точка от кръга има еднакво отстояние от центъра. Харесвам тази метафора. Харесва ми да мисля през кръгове, вместо през триъгълници. Смятам, че историите ни помагат да мислим през кръгове.“

И аз харесвам да мисля през кръгове. Харесвам и „кръгли“ хора, „кръгли“ истории…

Днес неустено стигнах до финала на романа, до последната страница. Изчетох епилога, после благодарностите, после написаното върху задната корица и после…не ми остана нищо друго освен, колкото и да не ми се иска, да затворя книгата и да я оставя настрана.

Моят критерий за това дали дадена книга или филм са добри е колко време след края им все още мисля и се връщам към тях и дали са оставили следа в мен. „Любов“ ме остави доста на брой минути в мълчание. Знам, че често ще се връщам към нея… Оставих я на етажерката с тъга, подобна на тъгата при раздяла с близък човек, който няма да видиш дълго време.

Както някои хора минават през живота ни мимолетно и си отиват, но след тях ние никога повече не сме същите, така и някои истории ни докосват за кратко, но ни променят завинаги. Правят ни още малко по-добри, още малко по-истински…Събличат всичката ни суета, махат всичките ни маски, изтриват всичко, което си мислим, че знаем, разголвайки ни и оставяйки ни само по сетива.

Някои книги ни оставят в приповдигнат и оптимистичен дух, други – дори в екстаз, трети – облени в сълзи, четвърти – в недоумение, пети – дълбоко замислени, шести – безразлични, а тези като „Любов“ ни оставят просто в тихо смирение. Тя не е от онези страстни книги, които те разтърсват или оставят без дъх. Поне така я почувствах аз. Тя е пречистваща и вдъхновяваща, изпразваща и препълваща те…Тя е жива вода, като любовта:

Любовта е жива вода. Влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.

Аз обикнах тази книга. И светът започна да се върти по друг начин…

Advertisements