Етикети

, , , , , , , , , ,

Преди да започна по същество, искам само да отбележа с удивление и благодарност, че предишният ми пост – За случайностите, изкуството и парченцата от пъзела – предизвика много голям интерес и беше споделен над 100 пъти! Не приемам това като атестат за моите писателски умения, а като доказателство, че хора от „моята порода“ все пак има много. Факт, който изключително много ме радва и ме спасява от опасението, че, може би, с подобна ценностна система и светоусещане, се превръщам в маргинал:)

В последно време се застоях вкъщи, тъй като доброволно излязох от една ситуация (напуснах работа), а все още не съм влязла в нова. И понеже в живота си често се ръководя от принципа „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“, реших, вместо да се депресирам и истеризирам, да се възползвам от ситуацията. Погледнах да нея като на рядък шанс да се отдам на нещата, които ми доставят удоволствие. Осъзнаването, че това отдаване ще е временно, ме прави още по-отдадена и ме освобождава автоматично от угризения на съвестта!

Мятам чантата с фотоапарата на рамо и обикалям града, за да снимам. Меся питки, бъркам кексове (отварям скоба, за да подчерая, че аз съм последната жена, която може да се похвали с изкусни умения в кухнята), пека курабийки, гледам филми на Уди Алън и се стягам за Педро Алмодовар, чат-пат ходя на йога, чета книги и въобще такива ми ти работи…Изобщо, наслаждавам се на прилива на вдъхновение, който ме сполетя, изучавам света с любопитството на дете и откривам нови свои таланти. Да, абсолютно нахалство, но предполагам, че ми се полага такова. Най-малкото наближава краят на света…

Значи, откакто останах вкъщи сама, из апартамента започнаха да се мотаят всевъзможни по големина и цвят тефтери, книги, малки листчета, големи листи, бележки, хартийки и др. Сякаш започват да извират отнякъде и да набъбват все повече, а аз, съответно, започвам да ги местя от едно място на друго, да ги събирам на една купчинка, после на втора, докато накрая призная пред себе си, че заради моите разпилени бумаги къщата затъва в хаос. Добре, че имам две малки деца, че да се оправдавам с тях…:) Мога да се оправдая още и с факта, че наблюдавам този хаос само сред моите вещи, т.е. в останалата част от домакинството гледам, че съумявам да поддържам ред и хармония.

Всъщност, защо се правя на ударена!? Истината е, че не само като остана вкъщи, а ВИНАГИ моите вещи и кътове са завладени от пълен хаос…Дамската ми чанта е първото доказателство за това. Понеже имам доста на брой чанти и обичам да ги сменям често, се налага скоростно прехвърляне на вещите от една в друга чанта и, съответно, нямам време за подреждането им. Пускам ги вътре и тръгвам! Така. Нататък: добрите домакини си имат едни хубави, прилежни тефтери, рецептурници, подвързани, както си му е редът, знаят всяка рецептичка къде точно се намира, въобще – образцови жени! Моят „рецептурник“ представлява много на брой сгънати и пожълтели листчета с набързо надраскани рецепти (под диктовката или на баба ми, или на майка ми, или на някоя приятелка), които са пъхнати измежду страниците на завещаната от майка ми дебела готварска книга. Както се досещате, мога да отделя известно време и да поправя тази грешка вместо всеки път с намацани или брашнени ръце да ровя из листите. Обаче не го правя. Мога също да си подредя малко книгите на поличката под нощното шкафче. Както и аксесоарите, бижутата, шаловете и т.н. И това не правя обаче. DSC_0338По две причини:

1.Обичам да импровизирам и да правя нещата според настроението си. И, съответно, хaосът ми дава свободата за това.

2. Ние, артистичните натури, сме така – не можем да виреем в някаква подредена до стерилност обстановка (като в съседите, в чийто дом се чувствам като в аптека и не смея да мръдна). Стерилност, та чак импотентност!

Извод: Хаосът е моят ред. Харесва ми, затова не правя нищо да го променя. Намирам в него някаква виталност, която възприемам за мой своеобразен почерк.

DSC_0334Имам много и различни по цвят и форма бижута, шалове, аксесоари и избирам кои от тях да сложа според настроението ми. По същия начин избирам и книгите, които чета, и филмите, които гледам. Шантава работа!

DSC_0323

Ами добре ми се получи оправданието относно хаоса, мисля. Ще го разпечатам и представя на семейния съвет утре, па дано да мине…

П.С. На тези, които мислят да ме критикуват и смятат, че за целта ще им трябва повече време и пространство, оставям e-mail-а си: virgini_i@yahoo.com и не гарантирам за последствията:)))