DSC_0425Първият епизод от този пост е посветен на моите премеждия в кухнята.

Винаги съм била естет и ценител по отношение на добрата храна, вино и десерти. Никога обаче не съм била добра готвачка. Поради психологически причини, които бих изследвала с интерес някой друг път, смятах, че да прекарваш часове в кухнята и то с огромно удоволствие е признак за 1.чревоугодничество – нещо, което бях заклеймила като един от най-големите грехове и 2.синдрома „отегчена домакиня“ – нещо, от което бягах като дявол от тъмян. Изпитвах доза съжаление към жените, за които нещо толкова просто като готвенето е извор на едно от най-големите удоволствия в живота. В крайна сметка, да отделяш такова голямо внимание на грижата за стомаха си, е един вид признак за ниска култура, си мислех…И вероятно тези жени нямат никакво друго важно занимание в живота си, което да ги кара да се чувстват значими, затова компенсират в кухнята…

Истината е, че зад съжалението, което изпитвах към тях, се криеше завист и желание да придобия техните умения. Мислех си, че тези умения са нещо, на което човек трябва да се учи дълго и че този процес никак не е лесен. Това направо ме отчайваше. Нямах идея от къде да започна. Оправдавах се предимно с липсата на време и натовареното си ежедневие…Един ден реших, че първото, което трябва да направя, е да призная пред себе си, че тази част от живота ми е много важна и е време да й обърна необходимото внимание. Ясно и категорично заявих желанието си да се науча да приготвям вкусна храна с голямо удоволствие. Помня, че дори го бях записала в нещо като „to-do list“ в един от всичките си тефтери.

Неусетно как, броят на сполучливите ми ястия започна да става все по-голям от броя на несполучливите. Второто нещо, което направих след заявяването на желанието си, беше да променя отношението си към приготвянето на храната. Започнах да го приемам като забавление, което ми носи удоволствие, а не като загуба на време. Следващото нещо, което промених, беше отношението ми към собствените ми умения в кухнята. Приех, че всъщност в мен живее една изкусна кулинарка, направо магьосница, и тя просто е заспала дълбок сън, от който трябва да я събудя. Започнах да събирам рецепти, да купувам продукти, които никога преди не бяха стъпвали в моя дом, да експериментирам и да се радвам на успехите си. Овациите вкъщи не закъсняха и аз полека-лека започнах да откривам готварството като изкуство и себе си – като творец в кухнята:)

Вторият епизод от този пост е посветен на фотографията в моя живот.

Винаги съм обожавала да правя снимки. Още от дете забелязвах разни дребни детайли и моменти, които другите не забелязват, „щраквах“ ги и ги запечатвах в ума си. С две думи – бях „впечатлително“ дете с фотографска памет:) После имах няколко фотоапарата – руски, немски и т.н., от онези с лентите – първо черно-бял, после цветен…Както знаете, в последните години фотографията започна да става все по-достъпно занимание, да не кажа масово, а техниката и софтуерът – да предлагат невероятни възможности за качествени снимки.

Преди около година и половина започнах все по-осезаемо да усещам нуждата от висококачествен фотоапарат – малките джобни „сапунерки“ станаха недостатъчни, за да мога да изразявам себе си. Имах идеята, виждах композицията, посланието, което исках да предам, но изразните средства, с които разполагах, не ми достигаха.

Дойде време да заявя официално пред себе си и семейния съвет желанието си да имам DSLR. И така, след повече от година очакване на този момент, най-после се сдобих с NICON D3200 – настоящият ми най-верен другар:) Аз и преди си обичах да снимах, ама това новите „полу-професионални“ фотоапарати са си голяма краста! Закрастила съм се здраво и отдавна не се бях чувствала така щастлива – вкусните манджи и милите семейни моменти вече могат да бъдат документирани подобаващо:) В допълнение, наличието на новия фотоапарат е добър стимул за зачестяване на пътешествията из страната и чужбина и на социалния живот изобщо.

Понеже някои от вас сигурно ще се зачудят как така събрах на едно място готвенето и фотографията, на финала, искам да споделя следното:

Днес си купих своето първо кулинарно списание: Good Food и вече съм зарибена. Но не това е важното. Важното е, че в него има едно интересно интервю: Портрет на кулинарния фотограф ИлиАн (www.ilian.co.uk). Това е човек, който е намерил пресечната точка на своите две страсти – фотографията и готварството – и я е превърнал в своя професия и начин на живот: кулинарна фотография. На въпроса „Какъв съвет би дал на нашите читатели, които искат да подобрят фотографските си умения?“, той отговаря:

Фотографията е изкуство. За да направиш завладяваща снимка, не е от значение с какво снимаш. Важното е как виждаш светлината и композицията. Има значение колко умело можеш да комбинираш цветовете и формите. Моят съвет е същият като съвета на великия Салвадор Дали към неговите ученици – гледайте какво правят майсторите и се опитвайте да го повторите, след това ще сте готови да творите.

Замислих се колко често правим нещо за първи път в живота си? Колко често дръзваме да сбъднем съкровено свое желание? И даваме ли си сметка, че изкуството не е само в театрите и галериите – то би могло да бъде навсякъде, стига да му позволим да се появи в живота ни…?

(На снимката: Домашни ореховки с ябълки и моркови по оригинална рецепта:))

Advertisements