Етикети

, , , ,

DSC_0099Сутрешните кафета със Стефан са ми любимата част от деня. Без значение дали се случват на пейка в парка, в най-близкото заведение или на стълбите пред сградата, в която той или аз работим. Без значение дали са в пластмасова чашка или в порцеланова чаша с чинийка. Без значение дали са с късметче или без, дали са горчиви, кисели, пре-сладени или някакви други на вкус.

Какво толкова специално има в тези сутрешни кафета, вероятно се питате. На първо място, голяма част от публикациите в този блог са били провокирани именно от нашите сутрешни кафета. Освен това сутрешните ни кафета:

– са изиграли много пъти ролята на ритника в задника, който ни е бил жизнено необходим, за да се задвижим в дадена посока;

– са ни дали немалко поводи да се извиняваме един на друг по-късно (когато сме вече добре разсънени), но и доста поводи да се замислим…;

– са били повод да се родят безброй много витални идеи и проекти (някои от които – вече реализирани, други – на път да видят бял свят);

–  са нашето откраднато безвремие и излизане от матрицата;

– изваждат някоя задрямала или несбъдната все още част от нас, която бавничко зрее и очаква своя ден;

– ни срещат с непознатите ни лица, за които не си даваме сметка или дори не подозираме, че съществуват, и така ни помагат да бъдем по-осъзнати и автентични;

– приближават ни стъпка по стъпка все по-близо един до друг;

– нахъсват ни за предстоящия работен ден;

– помагат ни да: 1. чуем мислите си; 2. ги изразим, което сутрин рано си е rocket science направо; 3. ги подредим и организираме;

– провокират любопитството ни към света;

– проверяват устойчивостта на убежденията и вярванията ни;

– подлагат на изпитание търпението ни;

– учат ни на повече толерантност (особено когато трябва да се реши дали да се случват някъде, където се пуши или не:));

– развиват комуникативните ни умения, което си е чиста печалба предвид разнообразието от откачалки, с които се налага човек да общува в наши дни;

В лекция за TED talks на тема „От къде идват добрите идеи“ един човек – Стивън Джонсън – разказва, че е прекарал пет години в изследване на генезиса на добрите идеи и опити да установи „какви са средите, които водят до необичайни нива на иновации, необичайни нива на творчество.“ Той стига до извода, че именно кафенетата са мястото, където се раждат най-често добрите идеи. Накратко казано, кафенето е мястото, където идеите могат да правят секс, нещо като тяхното „брачно легло“. Не знам за секса, но флирт – със сигурност. Интелектуален флирт.

Те са своеобразни „неонатални инкубатори“ за новородените, все още хилави и недоносени идеи, защото им помагат да пораснат и да се развият. Стивън Джонсън обяснява, че кафенетата са идеална хаотична среда, където могат да се случат непредвидими и интересни сблъсъци между хора с различни възгледи и светоусещане, и така да помогнат да се родят нови идеи. Тези нови идеи биха могли да дадат живот на нови проекти, инициативи, да поставят нови цели, да начертаят нови пътища, да променят животи…

Именно социалният елемент обяснява неколкократните илизания навън за по кафе/цигара (или и 2-те заедно), практикувани от много хора, работещи в офиси. Както и все по-честите неформални събирания по интереси от рода на „фотографска сбирка“, „програмистка сбирка“, „арт сбирка“ и т.н. Хората имат нужда да общуват, да споделят, да разменят мнения, да си сверяват часовника, да се изразяват, да чуват различни гледни точки. Не се знае в кой точно момент ще ни споходи инсайт; ще намерим липсващото парче от пъзела, което от месеци или години търсим; ще чуем нещо, което да ни отвори вратата, през която отдавна се опитваме да влезем; ще се окажем на крачка от развръзката или успеха и т.н.

Така че, излизайте, срещайте се с хора, ходете по кафенета, чайни, винарни, бирарии и всякакви други видове заведения, в които вашите идеи могат свободно да пофлиртуват с нечии други! Отваряйте ума си, пускайте ги да излизат навън – да подишат свеж въздух, да се поотръскат, да се поогледат, да се проветрят, да се калят и заякнат, да потърсят сродна душа, да се съединяват, съвокупляват или просто разменят местата си с други идеи, да премерят силите си, да творят и създават!

П.С. Повече по темата „От къде идват добрите идеи“ може да прочетете и в книгата на Стивън Джонсън „Как се раждат добрите идеи? Естествена история на иновациите.“, издателство „Изток-Запад“