DSC_0695„Не ме е страх от неизвестното, страх ме е от известното“, казах преди време. И по-късно добавих: „От всичко, най-много мразя инерцията, посредствеността и позата.“…Мда, хубаво е човек да помни какви ги е говорил и да си търси сам сметка за думите и мислите си. Ей на – започна новата 2013 година! Време да изляза от инерцията и да вляза в неизвестното…

Новата година ме завари леко „по бели гащи“, ако трябва да съм честна. „Пременявам се“ понеже, глася се с нови дрехи, сякаш че ще излизам на сцена…Обаче се оказа, че детето има сценична треска не за друго, а заради майка си…Явно тази болест се предава по наследство…Репетиции, репетиции, преобличане, приготовления, ама в един момент идва моментът да си плюеш в пазвата и да излезеш на сцената да покажеш какво можеш. Има гъдел в това да не знаеш какво предстои, но си е изморително и стресиращо някак си. Затова най-доброто, което се сещам, е не да чакам какво ми готви Съдбата и да се правя на разсеяна, а да задам посока на предстоящото и набележа цел, за да не се окажа неподготвена…

В Новогодишната нощ една приятелка раздаде на всички дами „wish list“ (по нашенски – списък с желания) и ни помоли да напишем желанията си за 2013 преди да изтече 2012. Ха сега! Хората изписаха листчето отпред, после продължиха отзад, без малко да не им стигне мястото за всичките им желания. А аз едва ги докарах до 3 броя. Някои ме набедиха за твърде скромна, други предположиха просто, че си имам всичко…Всъщност, не ми се иска да имам желания и мечтания, иска ми се да си поставям цели. Разликата между двете е, че в първия случай прехвърлям топката в ръцете на Съдбата и ставам пасивен чакач, плюя си на петите и бягам от отговорност демек, а във втория случай запрятам ръкави, поемам дълбоко дъх и се гмуркам в дълбокото с надеждата крачките, които правя да ме отведат до заветната цел! Или иначе казано – вместо да чакам желанието ми да дойде при мен, отивам аз при него и си го вземам (както Мохамед отива при планината). С две думи: вместо мечтания и въздишки – яко бачкане!

Wish-list-ът от Новогодишната нощ ме замисли с какво съдържание ще изпълня белия лист, който 2013 година ми връчи в ръцете още на 1-ви януари…Накъде ще поема в празното бяло поле, което се ширна на хоризонта? Едно е сигурно – сама трябва да си утъпча пътеката, по която ще вървя. Изглежда трудно, шубето и то наднича зад ъгъла…Когато имам цел обаче, посоката става ясна, мъглата се вдига и краката сами намират пътя си. Тръгвам, пък каквото сабя покаже!

Поздравявам ви по случай Новата година с една мечта: Sand Art by Ilana Yahav – SandFantasy – „One man’s Dream 2010“