Етикети

, , , ,

От Института за изследване на населението и човека към БАН съобщиха тревожни данни за раждаемостта в България. През миналата година са се родили най-малко бебета от 1945 г. насам. Специалисти обясниха малкия брой новородени с липсата на усещане за контрол върху живота у младите хора и липсата на подкрепа от държавата.

Много хора напуснаха страната именно поради тези липси и потърсиха подкрепа за родителското си начинание от чужди държави. Отидоха да създадат и отгледат децата си в чужбина. Моите познати, които направиха този избор, твърдят, че и там си имат проблеми, но поне не се тревожат всеки ден за насъщния, защото „всичко е уредено“ и държавата им помага. Особено когато имат деца. И особено ако те са поданици на същата тази държава. При нас нещата съвсем не стоят така и аз, като родител, мога само да кажа, че се опитвам да отглеждам децата си тук ВЪПРЕКИ държавата, а не С ПОМОЩТА на държавата. Не искам да влизам в по-сериозни разсъждения, защото темата на тази публикация е друга. Пък и зимата ми е достатъчно мразовита и депресираща и без друго, че да си развалям допълнително настроението…

Като гледах по новините за рекордния спад в раждаемостта, се сетих за един разговор между мен и Стефан за императорските пингвини. Гледахме една документална поредица на BBC (Planet Earth) и коментирахме колко онеправдани и същевременно издръжливи създания са това. Мислех си, че ние, тук, в България, живеем в трудни условия. Обаче като гледах императорските пингвини в каква сурова среда живеят и отглеждат малките си, вече не мисля така. Приличаме си по това, че и ние, и те, се налага да плащаме висока цена, за да се размножаваме и често живеем на ръба на оцеляването…Ще ви разкажа малко за тях първо защото е много интересно и второ – защото смятам, че техният начин на живот и родителство би бил добър пример за това как да оцеляваме и да се размножаваме в тежки условия.

За да станат родители, императорските пингвини се отдалечават на 90 км от океана, за да стигнат до размножителните си територии. Мъжките започват да ухажват женските през март-април, когато температурите падат до -40 градуса.

През май-юни женската снася едно яйце и веднага го предава на мъжкия. С поклони и като застават един срещу друг и се изправят, женската предава яйцето на мъжкия, който го слага на топло в коремната си гънка и го поставя върху краката си. Женската, която е постила два месеца преди да снесе, оставя мъжкия и яйцето и отива до океана за прехрана. В група („гъша“ колона) с другите женски.

Като по-силен и издръжлив, мъжкият остава да мъти яйцето, изложен на суровите условия на антарктическата зима. Мъти го около 65 дни, които прекарва в пълен мрак, при температури до -70 градуса и скорост на вятъра до 200км/ч. Да се издържи на тези климатични условия е възможно единствено, ако  животните се доближат плътно едно до друго. Скупчвайки се плътно един до друг, пингвините образуват щит,  като се редуват кой да стои по средата (!). Този вид „социално терморегулиране“ допълва добрата собствена топлоизолация, която притежава тялото на пингвина.

Тъй като не може да ловува, по време на мътенето той разчита единствено на хранителните си резерви. За да пести енергия, спи през по-голямата част от времето.

Ако малкото се излюпи преди майката да се върне, бащата го слага на ходилата си и го покрива с гънката си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от специална жлеза в хранопровода му.

Женската се завръща с пълен стомах с храна и донася в гърлото си предварително смляна храна, с която веднага захранва малкото. Мъжките, които не са се хранили четири и повече месеца и са отслабнали над 10 килограма, сега се сменят с женските и тръгват да заситят глада си. Тогава тя поема закрилата над пингвинчето за няколко седмици и чака своя партньор да донесе на свой ред храна. Мъжките и женските се редуват в грижите си за малките и в изхранването им.

Когато станат на два месеца, малките се групират в „детски градини“, където те получават топлина и закрила, като все още се хранят от своите родители. Групите от притиснати плътно едно до друго пухкави малки предлагат същата защита както при групите от възрастни птици. Сега родителите могат спокойно да се посветят на улавянето на плячка и да задоволят нарастващата нужда от храна на подрастващото поколение.

Материалите са взети от Уикипедия и http://old.nauka.bg/view_animal.php?id=23

Какви са изводите? Моите са тези:

За да оцелеем в трудните условия, в които живеем, жизненоважни са: „социалното терморегулиране“, съединяването в групи, работата в екип,  взаимопомощта, разпределянето на задачите, смирението, волята, уважението, отсъствието на предразсъдъци (пример: женската се грижи за прехраната, мъжкият отглежда малкото). Ще добавя също така детските градини и гушкането:) Вие добавете вашите.

Отварям скоба: Императорските пингвини са моногамни птици и повечето двойки остават за цял живот заедно! Вероятно гореизброените неща ги сплотяват за цял живот. Странно защо при нас, човеците, трудностите често разделят, вместо да сплотяват двойките…