Етикети

, , , , , , ,

DSC_0236Получихме страхотен семеен подарък от наши приятели – ваучер за книги от „Хеликон“. Отидох вчера в книжарницата да разгледам и да си харесам разни книжки. Беше препълнено с хора от всякакви възрасти въпреки необичайния час и нечовешкия студ!

Тъй като двете книги от категорията „За възрастни“, които си бях набелязала („Майстора и Маргарита“ и „Шантирам“), не бяха в наличност, се залепих за детските книжки. След около половин час, си тръгнах с цяла торба с приказки, всичките – от съвременни български автори – и съм във възторг от тях! Страхотни илюстрации, дизайн и съдържание, които доставят радост не само на децата, а и на родителите! Ето какво избрах:

1. „Малки жабешки истории“, Йордан Радичков (мой любимец);

2. „24 чисто нови приказки“, Величка Настрадинова;

3. „Кой светна Луната?“ (книжка+компютърна игра), от Уики;

Препоръчвам горещо и трите книжки! Децата много ги харесаха:) Ако и вие планирате „лов на приказки“, ето как се „залавят“ те, според авторката на „24 чисто нови приказки“, Величка Настрадинова:

„Приказките се търкалят по улиците, висят на дърветата, валят върху покривите, никнат от земята, кацат по прозорците, някои се люпят от яйце…абе, обкръжени сме от приказки, но кой ли ги забелязва? Внимавайте да не настъпите някоя приказка, както си ходите, или да не й кажете: “Къш!”, когато ви кацне на прозореца. Защото те са обидчиви, ще се свият и повече няма да се появят.“

Снощи отворих на произволна приказка от „24 чисто нови приказки“. Тя се казва „Куковден“. В нея се разказва така:

Познавам един човек, който от всичко на света най-много обича да мечтае. Мечтае, мечтае, после казва какво е намечтал, а хората му се присмиват и говорят:

– Това ще стане на куковден. (…)

Да, но изведнъж куковден дойде. Беше необикновено утро. Оповестиха го горските куковици. След тях всички кукувички, скрити из градските часовници, излетяха, закукаха и гласовете им се разстлаха като пролетна мъгла. От влагата на тази мъгла като гъби поникнаха мечтите на човека, толкова красиви и радостни!

Хората се смаяха. Тълпяха се край осъществените мечти и се веселяха.

А мечтателят минаваше тихо и сякаш нищо не беше забелязал, копаеше с лопатка, засаждаше още по-красиви мечти и умуваше как да измоли от кукувиците още един куковден.

Как да не я обикне човек!?

Advertisements