Етикети

, , , ,

Елиф ШафакПреди два дни, и близо месец след като прочетох романа „Любов“ на Елиф Шафак, зачетох автобиографичната  книга на писателката, „Черно мляко“, и, макар и още да съм само в началото, вече категорично мога да заявя, че обичам тази жена! Защото, освен, че е много талантлива писателка, тя ми напомня изключително много за мен самата, и то по начин, който ме кара не само да си прощавам всички мои малки несъвършенства и дори нелепи изцепки, но и да ги харесвам и да се гордея с тях! И защото тези три неща: писането, майчинството и харемът вътре в мен, на които е посветена „Черно мляко“, са точно онези три неща, които са най-важни и в моя собствен живот. Важни са понякога в същата последователност: 1. писането; 2. майчинството и 3. харемът вътре в мен. Друг път са важни в следната последователност: 1. майчинството; 2. писането; 3. харемът. Има и периоди от живота ми, в които се подреждат по важност така: 1. харемът вътре в мен; 2. писането; 3. майчинството. Изобщо, всякакви конфигурации от трите съм наблюдавала в живота си в последните 8 години (откакто станах майка).

Та този пост е, за да кажа на Елиф Шафак, че съм й благодарна още от първата страница и й ставам доживотен фен заради:

  • страха й, че ролята й на майка и домакиня ще заличи умението й да пише;
  • непохватната й женственост;
  • скитническия й дух, който я кара да се мести от място на място, ужасявайки се от мисълта да пусне корени някъде завинаги;
  • патологичната й разсеяност, която я кара да забравя вещите си навсякъде;
  • страстта й да пише в шум и безпорядък на всякаква попаднала й под ръка хартия, включително гърба на смачакана касова бележка;
  • това, че се забавлява да разговаря с Палечките вътре в себе си;
  • това, че приема майчинството като едно от най-големите предизвикателства в живота си;
  • това, че обича самотата;
  • още куп други неща, в които ще припозная себе си, четейки „Черно мляко“;
  • това, че ме кара да се усмихвам;
  • големия й талант;

Списъкът остава отворен за допълване:)

И, обичам я, разбира се, заради епизоди като този:

„Копчетата на роклята й, още малко, и ще се скъсат, но на жената явно не й пука. Приела е за благословия налетите си гърди и ги показва на цялото човечество така, сякаш му прави услуга. Това е жена, която се гордее с женствеността си, и от това става още по-женствена, с дръзко, мощно и магнетично излъчване.

Както винаги, когато се озовавам до жена, която сияе с такава женственост, и сега се чувствам натрапница, жалко подобие на представителките на своя пол. При тях да са женствени е нещо, което не изисква усилия, то е съвсем естествено, както да се прозинеш или да кихнеш. За мен пък женствеността е нещо, което се налага да наблюдавам, изучавам и усвоявам, да му подражавам и пак не мога да го разбера докрай.

Ако жената до мен беше котка, тя щеше да се е изглегнала с присвити очи в прекрасен кош до печката или щеше да се е свила на кълбо върху скута на собственичката си, да мърка блажено и да мърда опашка в свой си ритъм. Ако аз бях котка, щях да седя по цял ден като на тръни на перваза, да гледам минаващите коли и пешеходци и при първа възможност да избягам от къщата, за да отида в широкия свят навън.“

Как да не я обикне човек!?

Advertisements