Етикети

, , , , , ,

542168_356465544388575_298607825_nДълго време смятах хората, които прекарват твърде много време в кухнята и отделят твърде голяма грижа за стомаха си за чревоугодници и крайно недуховни хора, което, по моите разбирания, си е почти е равносилно на грях…Нали ги знаете такива хора, на които очите им заблестяват, лицата им грейват, когато заразказват с най-малки подробности за вечерята, която са приготвили снощи или са си поръчали в ресторанта? Те използват умалителни думи и множество ярки епитети, когато говорят за храна и, като ги слушаш, ще речеш, че храненето е някакво свещенодействие… Че как точно са нарязали пържолките, че на какви точно парченца, че с какво чудно сосче са ги овкусили, че с какво божествено винце са ги придружили…направо да ти потекат лигите…Те разказват за своите кулинарни преживявания с плам, който напомня любовен трепет или сексуално удоволствие…

Напоследък, обаче, имам повече свободно време и реших да се потопя по-надълбоко в кулинарното изкуство, та да се пробвам да открия и аз тайната на щастливия живот. Резултатите показват, че вкусното ястие е сериозна предпоставка за семейна задруга и радост, песни и танци, и, въобще, приятни домашни преживявания. С две думи, не бях права да осъждам чревоугодничеството като грехота:) Радичков, когото много обичам, не случайно е казал: „едно истинско ястие (…) не е чревоугодничество, а висше благо, защото допринася за най-добро разположение на духа у човека и той чувства, че и тяло, и дух са сити. Кой друг ще даде на човека такваз ситост? Никой! .“ 

Ако не вярвате, ето, прочетете:

„Като дойде време за заплождане монахът помоли Шушуев да доведе своя пръч в манастира, та да се покрие козата, а не той/монахът/ да води козата при пръча на Шушуев, защото не отиваше на духовно лице да води козата до селото за такава работа. Шушуев имаше много хубав пръч, доведен от Кулския край, голям разбойник, каквито са и самите хора по ония места. Доситей бе чувал, че в ония места например нямат гробища, защото всички били разбойници и никой не умирал в селището си, , а умирал по други места, например където върши своето разбойничество. Пръчът също беше голям разбойник, Шушуев го заведе в манастира да се покрие козата, две ярета окози тя, едното монахът даде дар на монахините от скалното гнездо Разбойна, а другото се заколи от Тодор Анъмата на празника на манастира и се приготви от него молитва, наричана по някои места курбан. Но какво е молитва? Молитва е чорба, в която се вари цялото добиче, обикновено младо с всичките му изчистени вътрешности. Подправя се тая чорба с най-различни горски билки,със зелени лукови пера, червени чушки обезателно трябва да се пуснат да плуват в нея, чер пипер и дафинови листа, счукан червен пипер и кога по тоя начин се приготви на тих огън и на открито край оброка, аязмо или пред портите на манастир, то тази чорба добива един особен вкус, ако човек вдиша аромата , ще усети, че това що дига пара от казана,не е пара , а най-чиста молитва към бога.Меките райове на младото месо са се смесили с най-острите подправки на адовете и от това съчетание именно се получава неповторимия аромат и неповторимия вкус на ястието, което народът ласкаво е нарекъл молитва. Едва ли има друго ядене с тъй образно име като молитвата и едва ли има друго ястие с такъв аромат. Ако има наистина бог, то той по никой начин няма да остане равнодушен към подобна молитва, както е например равнодушен към словесната човешка молитва………..Но аз се отклоних много в намерението си да разкажа подробно как се приготовлява молитва. Минус ли е или е плюс това? Минус е, защото се отклоняваме много: и е плюс, защото човек не може без ястие. Вкусът и мирисът на ястието оставят най-траен спомен у човека. Даже и нещо съвършено красиво не може да остави тъй дълбок знак в паметта, както едно истински приготвено ястие. Древността е наричала виното например божествено, както и някои ястия е казвала, че са божествени. За човек също може да се каже, че е божествен,но тука се има пред вид само формите на тялото. А ние знаем, че формите на човека/ако вземем за пример формите на женското тяло/ не могат никога да бъдът обладани от нас и в това е постоянната ни неудовлетвореност,тоест-глад. При ястиятя работата е съвсем друга,дори само едно просто зеле,ако се вземе, ще се види, че още от древността/Катон например/се е смятало, че съединява в себе си всичките седем блага на земята…..За него се говори като за зеленчук с мощна природа. Сам Питагор е промишлявал за него, има даже и питагорийско зеле. Естествено е, че не бива да се чревоугодничи, но едно истинско ястие, каквото е молитвата, не е чревоугодничество, а висше благо, защото допринася за най-добро разположение на духа у човека и той чувства, че и тяло, и дух са сити. Кой друг ще даде на човека такваз ситост? Никой! .“

Из „ЕРУСАЛИМЧЕТА“, Йордан Радичков

Advertisements