Етикети

, , , , ,

populus_nigra_6Тополата е боязливо и мекушаво дърво, оставено само в мочурищата или край някоя река, тя събужда нашето състрадание. Дъбът, макар и сам, стърчи като единак в полето, разположил се е той и е застанал епично върху земята, могъщ в самотата си; черният трън клечи като куче, настръхнал е във всички посоки, предизвикателен и див, затуй човек или животно, ако минат покрай него, гледат да го заобиколят отдалеко. Но тополата е беззащитна, оставена сама в полето, тя е по вдовишки печална…

Йордан Радичков, из ,,Змийски сняг“

Аз съм просто една Топола… И дори когато се опитвам да бъда Дъб, да стърча епично върху земята, могъща в самотата си, не съм нищо друго, освен боязлива и мекушава, будеща състрадание със своята беззащитност Топола…Понякога се ненавиждам заради тази си боязливост и беззащитност, ядосвам се и настръхвам като Черен трън, предизвикателен и див, всичките ми страхове и вътрешни борби щръкват като разкривени бодли и карат целия свят да ме заобикаля…Тогава, оставена сама на себе си, без ничия близост и опора, започвам да се навеждам напред под тежестта на собствената си самота и отражението ми в реката ми припомня, че аз съм просто една Топола и всичко е точно такова, каквото трябва да бъде…Харесва ми да съм Топола. Тя може и да е „боязливо и мекушаво дърво“, но Тя владее най-голямата сила на Земята – Умението да обичаш