Етикети

, , ,

379364_528887887144295_1398081269_nГрохотът от неговата разпадаща се на парчета Душа беше оглушителен и отеква дълго в празната стая. Той поиска да се втурне да я спаси, но осъзна, че вече е твърде късно. Сам беше отворил вратата за тези предрешени демони и сам ги беше оставил да ръфат Душата му бавно и ненаситно, докато не я разкъсаха, като хищни птици, на стотици парчета пред невярващите му очи, опитващи се да избягат в тъмнината зад клепачите му…

Когато се опомни, видя купчина жалки останки от своята раскъсана Душа, от която триумфално стърчеше неговото Его, а самодоволният му смях се блъскаше в стените на Съзнанието му и потъваше в нищото…

– Аз печеля! – заговори Егото му и гласът му звучеше спокойно и сякаш отегчено от тази добре позната му вече игра с предизвестен край – Печеля винаги, когато моята мощ бъде подценена. Печеля винаги, когато няма кой да ми отнеме думата. Ти поиска да познаеш успеха и ме остави да те водя след себе си. А за мен е забавно да премеря още веднъж сили с Гласа на сърцето ти. Аз победих! И ще продължа да побеждавам, докато ти ми позволяваш. Докато разбереш, че, всеки път, когато аз печеля, ти губиш…Докато осъзнаеш, че, не ме ли направиш свой приятел, аз ще бъда най-големият ти враг…

Внезапно той се събуди от собствения си вик, който се опитваше да се изтръгне от пресъхналото му гърло. Беше сънувал кошмар. Кръвта му препускаше из тялото му, а в устата му лепнеше горчив вкус. Погледна часовника: 3,11часа. Не помнеше какво е сънувал, но го обзе странно чувство на облекчение. Онази амалгама от емоции, която се опитваше да укроти всяка вечер, за да може да заспи, беше изчезнала и на нейно място се беше настанила безкрайна като небесна шир лекота.

Уморената му Душа ликуваше и го отнесе в блажен сън.

На сутринта той се събуди с усещането за ново начало и му се струваше, че никога досега не се бе чувствал по-цялостен. А от огледалото в банята го гледаха очите на човек, който за пръв път знае кой е…

Advertisements