Етикети

, ,

Three metamorphosis„За трите преображения“ или още срещана като „За трите метаморфози“ е една от речите в „Тъй рече Заратустра – Книга за всички и никого“ на Ф. Ницше, която отдавна се каня да публикувам, защото смятам, че всеки трябва да прочете (ако все още не е). Много вдъхновение почерпих от нея, когато пишех дипломната си работа, посветена на Аз-идентичността. Особено впечатлена бях от това, че последният, най-висшият етап от преображенията на човешкия дух, е представен като превръщане в дете…

За трите метаморфози

Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща на камила, а камилата — в лъв, и накрая лъвът — в дете.

Много тежести съществуват за духа, за силния, издръжлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.

— Що е тежко! — така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.

— Що е най-тежкото бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и да се радвам на силата си?

Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта, си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?

Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?

Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?

Или може би: да си болен и да препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще чуят що искаш ти.

Или може би: да се гмурнеш в мръсна вода, ако е водата на истината, и да не пропъждаш от себе си студени жаби и топли ларви?

Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне, ужас.

Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.

Ала в най-самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да си извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.

Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.

Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“

„Длъжен си“ лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“

Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: „Всяка ценност на нещата блести по мен.“

Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност — това съм аз. Наистина не бива да има вече никакво „Аз искам“. Тъй рече змеят.

Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит?

Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество — това е в състояние да осъществи мощта на лъва.

Да си извоюва свобода и да се постави едно свещено „Не“ дори и пред дълга — за това, братя мои, се изисква лъв.

Да си извоюваш правото на нови ценности — това е най-ужасно посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.

Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това „Длъжен си“, докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.

Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?

Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“

Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“ Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.

Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът — в дете.

Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен „Пъстрата крава“.

Advertisements