Етикети

, , ,

музей-затвор2По повод 140-годишнината от обесването на Васил Левски, искам да ви разкажа за едно много специално място, което посетихме преди време със 7-годишния ми син и което се оказа на една ръка разстояние от дома ни. Това е Музеят-затвор във Велико Търново, който се намира зад сградата на бившия турски конак и настоящ Музей „Възраждане и Учредително събрание“.

В килиите на Търновския затвор Левски е прекарал няколко от последните си дни преди да го отведат в София и да го обесят. Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените близо 1 м. и има два вътрешни двора, оградени от високи зидове. В единия е извършвано оковаването на затворниците, а другият е бил предназначен за разходки.

Направена е възстановка на интериора на три от килиите и карцера, функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите, с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания. В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници, лежали в Търновския затвор. Освен Васил Левски, в Търновския затвор са лежали Филип Тотю, Стефан Караджа, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков и др.

музей-затвор1Но аз исках да ви разкажа за усещането и впечатлението ми от посещението на затвора…

Още като заслизахме със сина ми по дървените стълби, водещи към подземието, ме обзе чувството, че сякаш бавно се пренасяме в друга реалност. Долу беше мрачно, студено и влажно. В килиите светлината се процеждаше едва през много тесни отвори в дебелите каменни стени, а в карцера нямаше никакви прозорци, само една жълта крушка мъжделееше…Беше толкова злокобно, че настръхнах. Сашко пристъпваше плахо и с някакво страхопочитание, но не съм сигурна дали аз не бях по-уплашена от него…

В килиите имаше дървени нарове, покрити с овехтели завивки, а върху тях бяха разстлани няколко груби пижами. За да отидем към карцера, трябваше да минем по едно тясно коридорче. Помня, че аз тръгнах смело, говорейки нещо на Сашко, и изведнъж пред очите ми се появиха две восъчни заптиета, които седяха на трикраки столчета и играеха табла. Бяха толкова истинни и неочаквани, че аз се извиках и подскочих.

Сашко ме караше да прочета абсолютно всичко, което висеше по стените. Някои неща бяха твърде ужасяващи и аз се опитвах на няколко пъти да перифразирам или направо прескачах откъси…

Всичко в музея е толкова автентично, че човек започва да чува стоновете в залата за изтезания, дрънченето на тежките железни ключалки, въздишките на затворниците…Стените са пропити с история, която оживява пред очите ти и няма начин да останеш безразличен.

Тръгнахме си от там респектирани, умълчани и горди.

Заведете децата си в Търновския музей-затвор! Нека се докоснат до истинските герои на България! Нека Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Тодор Каблешков изместят Куката, Косъма, Джаро, Батман, Супермен и всички други екранни псевдогерои!

Уредникът на Регионалния исторически музей – Велико Търново, Татяна КЪНЧЕВА, споделя, че в книгата за впечатления, която стои на входа на музея-затвор, един младеж е написал за Левски: “Не ми се вярва, че някога е съществувал такъв човек. Настръхвам като чета мислите му, сякаш слушам химна…“

Advertisements