Етикети

, , , , , ,

Г.Г.„Физика на тъгата“ лежи кротко на нощното ми шкафче вече трети ден след като я прочетох. Лежи си там като верен приятел в готовност да се притече на помощ, да предложи утеха, да те хване за ръка, да те приюти…Не иска да си ходи. И аз не искам. Поглеждам я крадливо, с крайчеца на окото си, всеки път щом вляза в стаята, сякаш за да скрия (незнайно от кого) своята привързаност към нея. Прелиствам я отново и отново – страниците й са препълнени с отметки. Отметки, бележещи епизоди от собствения ми живот, надникващи в моите собствени кашони с колекции от миналото, отварящи вратата към мазето от моето собствено детство, с което явно не искам да се разделя…

Да знаете, четенето на Георги Господинов води до пристрастяване. Още преди да довърша „Невидимите кризи“, отидох и си купих „допълнително от същото“ („more from the same, please“) – „Физика на тъгата“. Малко преди да довърша „Физика на тъгата“, тръгнах по книжарниците да потърся нови количества от тази живителна материя. Фина и газообразна като агрегатното състояние на тъгата (по Г.Г.), но наситена с плътност, цвят и мирис. В очакване да получа доставката на „Естествен роман“ и „Балади и разпади“, забелязвам, че изпитвам желание да си ходя навсякъде с току-що прочетената „Физика на тъгата“ под мишница.

Започвам да разбирам пушачите, които потупват кутията цигари в джоба си и казват: „Удоволствието винаги е на една ръка разстояние. Мисълта, че ми е „под ръка“ ме кара да се чувствам спокоен и щастлив.“

Да…Трябва да се помисли за нов формат на книгите на Георги Господинов – джобен, специално за пристрастени читатели. Когато някой те ядоса на работа, бръкваш в джоба и хоп, вадиш книжката, зачиташ и всичко ти минава. Сякаш току-що си изпушил една цигара (аз не пуша, де, но така си представям, че действат цигарите на пушачите). Стане ти тъжно и самотно, бръкваш в джоба, вадиш книжката и за няколко минути вече ти е минало. Минало ти е не защото историите на Г.Г. са весели и разтоварващи, а защото тъгата ти става споделена и се разтваря в нечия друга тъга, от което на теб ти олеква.

Четенето на Г.Г. си има някои сериозни предимства пред пушенето на цигари, обаче:

1. Здравословно е (не вреди нито на теб, нито на околните);

2. Финансово достъпно е. Направо евтино в сравнение с цигарите. Еднократно действие в настоящето (купуване на книга) с дълготраен ефект в бъдещето;

3. Може да се извършва по всяко време и навсяде – от него не произтичат никакви ядове, свързани със забрани за практикуването му на обществени места;

4. Съдържанието на книгите не се изчерпва с употребата им за разлика от съдържанието на кутиите с цигари;

4. Книгите на Г.Г. остават за поколенията, т.е. могат да бъдат завещани, което си е чиста печалба за идващите поколения, защото ще могат да разберат по-добре настоящето си, след като опознаят образите на миналото си;

Пристрастяването по приницип не е хубаво нещо, но приСТРАСТяването към четенето на Г.Г. прави изключение. Минотавъра поклаща глава одобрително…:)

П.С. За първата ми среща с творчеството на Георги Господинов може да прочетете тук.