С пълни джобове с мидички и камъчета, и добре заситили глада си сетива, току-що долитам от Южното Черноморие. Миналото лято бяхме на Северното Черноморие и обходихме Балчик, Шабла, Тюленово, Калиакра, Дуранкулак, чак до Румъния. Тази година бяхме в къмпинг „Арапя“ и се разходихме надолу през Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Резово – чак до Турция. По правило, всяко лято поне веднъж навестяваме и любимия ми Созопол – градът, който ми открадна сърцето преди няколко години и който мечтая да ме приюти един ден, за да се опознаем отблизо:)

Хубава ни е родината! Особено дивите кътчета, останали девствени и непозволили на човека да ги завземе (все още)…Обрасли с тръни, макове и лайка, жужащи от насекоми, миришещи на трева, неравни, назъбени и…съвършени. Но я по-добре, вместо да разказвам с думи, да ви покажа малко снимки:)