Етикети

, , , , , , , ,

yodaПреди време един човек каза по телевизията, че не чудовищата раждат страха, а страхът ражда чудовищата. Поводът бяха февруарските протести по време на управлението на ГЕРБ.

Снощи един друг човек (антропологът Харалан Александров) каза, че подтиснатият, сподавеният крясък, вследствие на недостиг на изразни средства, запушени комуникационни канали и др., често се обръща навътре, водейки до разрушителни последствия. Пример: самозапалилият се Пламен от Варна.

Тази сутрин един друг човек (Стефан Стоянов – синът на Радой Ралин), който е започнал гладна стачка в знак на протест срещу Правителството на П. Орешарски, каза, че това, което се случва по улиците на София, е „походът на джедаите срещу Империята на Злото“.

Трябва да призная, че не разбирам автоагресията във всичките й разновидности и ще оставя тази тема за някой друг път (тя изисква специално внимание), за да споделя това, което се върти в главата ми сега.

Първо. Хората, които са избрани да ни представляват и управляват и които би следвало да са едни от нас, да работят за нас и нашето благоденствие, отдавна са загубили човешкия си образ. Изкривеният им образ ставаше все по-уродлив с годините, превръщайки се в огромно чудовище със зейнала паст, чиито размери станаха твърде големи, за да можем да го преборим. Стараехме се да не го закачаме, да не му попадаме под ноктите, за да не бъдем изядени от него. Колко наивно! „Да мислиш,че животът ще се отнесе добре с теб, защото си добър човек, е все едно да вярваш, че бикът няма да те нападне само защото си вегетарианец.“

Наскоро четох на децата приказката „Тримата братя и златната ябълка“. Ламята открадваше златната ябълка от градината на тримата братя всеки път щом те заспиваха. Тя е ламя и на нея това й е работата – да бъде лоша, да краде златни ябълки, да отвлича девойки. Работата на тримата братя, от друга страна, е ДА НЕ ЗАСПИВАТ и ДА НЕ СЕ СТРАХУВАТ. Ако си спомняте, най-малкият брат, който успя да спаси златната ябълка, трябваше да премине през редица трудни изпитания, рискувайки живота си, слизайки в подземното царство и т.н., за да победи ламята и тя веднъж-завинаги да изчезне.

Ако направя аналогия с нашия народ, струва ми се, че юнакът, който все заспиваше и оставяше ламята да безчинства, се събуди. Че народът разбра, че Чудовището се храни от неговия страх. Че Чудовището ще продължи да се разраства, докато не спрем да се страхуваме от него, докато не спрем да заспиваме. Преди време си мислех, че само ако отида през девет планини в десета, ще намеря спасение. Представях си спасенито по хоризонтал. Днес си мисля, че спасението е в движение по вертикала. Ако трябва, като в приказката, да слезем три земи по-надолу, да се изправим срещу собствените си чудовища, да освободим неколцина от онези пленници, които сме заключили в душите си, да се пречистим и да си възвърнем силата.

Второ. Всичко започна от правителствения гаф с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Аз не зная много за личността и професионалните качества на този човек. Но едва ли имаше по-подходяща визия, която да олицетвори отблъскващото и страшно лице на Ламята…

За щастие, улиците на София вече цял месец показват другото лице на България – не уродливото, самодоволно и изкривено от алчност лице, а красивото, интелигентното, одухотвореното лице на България. Припомнянето на това друго лице на България ме прави обнадеждена и горда. Това лице излезе на сцената на политическия живот и припомни не само на политиците, но и на медиите – едни от основните съучастници на Чудовището и виновници за достигането му до такива размери – че е време прожекторите да бъдат насочени към народа.

Гледам хората по улиците на София как пеят и танцуват и ми се струва, че те все още вярват в приказки и мислят, че като целунат грозната жаба, тя ще се превърне в принц. Възхищавам им се. И се боя за тях…Мисля, че истинските Чудовища са не политиците, а огромните корпорации с милиардни печалби, на които политиците са просто слуги.

Нали помните този текст на Добри Чинтулов:

„Дорде е мъничка змията, елате да се съберем, с крака да й строшим главата, свободни да се назовем!“

Змията отдавна не е мъничка и с крака няма да успеем да я преборим. Струва ми се, ще са нужни други средства – такива, каквито още не познаваме, каквито тепърва ще трябва да създадем, знам ли…

Трето. Страхът е заразен, но надеждата – също. Моля се за безпрецедентна епидемия от надежда, която да обхване цялата страна, да се разпростре отвъд границите и достигне всички точки по света, където живеят наши сънародници.

Краят на света беше планиран за 2012. Може би 2013 ще постави началото на нов свят, кой знае…

Yoda fear