циганинТова е един леко гневен пост, който не е подходящ за ваканционно настроени хора, нахлузили розови очила.

Преди няколко месеца точно до блока, в който живея, отвори офис някаква фирма за кредити. Около седмица по-късно започнаха да се изсипват многобройни кандидати за кредит. Всичките до един братя роми! Пристигат на талази – едни господа, стъкнати с офиСиални дрехи, досущ като „млад меринджей“, придружавани от едни шумни, невъзпитани и нахални дами. И понеже са тъй многобройни, чакат ред на опашка. И докато чакат, сядат на площадката пред блока и, в частност, под нашата тераса. Викат, карат се, люпят семки (на земята!), пушат и си хвърлят фасовете (пак там!).

Ако случайно се засечем с някоя такава орда на стъпалата пред блока, съм благодарна ако успея да се отдръпна леко встрани, за да не минат през мен като екпресен влак през малка гара.

Те не са виновни, че аз работя от вкъщи и не знаят, че обезпокояват работния ми ден. Нито знаят, че ходя да мета боклуците, които трупат пред блока, защото не мога да ги търпя и защото искам да живея на чисто. Те знаят обаче в детайли как да изкарат още някой лев от държавата. Професори са в тази област, нищо че са неуки.

Точно в този момент циганка-майка размахва едно шише с вода пред лицето на отрочето си и му вика с толкова силен глас, сякаш е на къра, а не се намира на центъра на града, пред офиси и жилища, и часът не е 14.

Моя приятелка преди години живееше почти в циганската махала на Варна. Помня една стара циганка с шалвари как седеше по турски на тротоара пред блока и продаваше семки – извадила една тава с домашно опечени семки и ги пълни във фунийки от вестник. Видях я как по едно време остави „дюкяна“, мушна се под терасите, смъкна шалварите и се изпика. После отиде и почна да свива още фунийки със същите тези ръце…Друг път видях как други съседи на моята приятелка дерат едно агне на същия този тротоар.

Мисля си, и аз, и те, сме homo sapiens-и. Чудя се дали има нещо друго, което ни обединява. А, сетих се! Едни пари, които излизат от моя джоб и отиват в техния. Пари, които вместо да бъдат вложени в образованието на моите деца, се влагат в „образованието“ на децата на тези мургави братя. Защото те се издържат предимно от детските надбавки, които държавата им дава. Колкото по-многолюдна челяд, толкова повече пари! Да, ама условието да получават тези пари е да започнат да образоват децата си. Te си пращат децата на училище, да. Обаче тези деца нищо не учат, държат се като гамени или вече изпечени бандити, докарват учителите до нервна криза, но последните нямат право да ги гонят от час и трябва да ги търпят. Ако на такъв „ученик“ няколко пъти му пишат отсъствия, циганката веднага пристига и вдига панаир, че ще й спрат детските. И директорът „клеква“. Той е инструктирал учителите да търпят и да бъдат благосклонни, защото всеки УЧЕНИК вече не е просто ученик, а КЛИЕНТ на училището и е важен за бюджета…По същата тази схема сульо и пульо взема диплома от ВУЗ. Но да не влизам в темата за образованието, че ми е болна.

Циганката спря да вика под терасата. Изтърпях я. Като учителите. Въпросът е колко можем още да търпим…И докога държавата ще се грижи за братята роми повече отколкото се грижи за нас и нашите деца. Докога ще позволява неграмотни и необразовани хора, които не могат да прочетат бюлетината, да имат право да гласуват и да определят кой ще управлява всички нас.

За да бъдат моите деца нахранени, облечени и образовани, се грижим аз и баща им. И ако, не дай си боже, изпаднем в невъзможност да си плащаме ипотеката, ще бъдем изгонени на улицата. Няма прошка за нас. За да бъдат техните деца нахранени, облечени и образовани, се грижи кой? Пак ние. И всички вие. И ако, не дай си боже, се окаже, че те живеят незаконно в дадено жилище и то им бъде конфискувано или съборено, почват да ги дават по бТВ-то, идват някакви защитници на ПРАВАТА на човека и отнасят проблема чак до Брюксел и Страсбург, защото имало дискриминация…Не може обаче да имаш само ПРАВА, а да нямаш никакви ЗАДЪЛЖЕНИЯ! Просто не може. Поне така си мисля аз и този рефрен ми се повтаря в главата ден след ден. За съжаление обаче, явно може.

„Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.“

П.С. Моите родители от години помагат на един циганин да си изхранва челядта, като всеки път щом той дойде и се примоли за някаква работа, че да изкара някой лев, му дават я да нацепи дървата на баба ми, я да качи някой товар до 5-ия етаж (няма асансьор), я да подреже асмата…Плащат му, дават му и дрехи, и храна, помагат му, защото виждат, че е честен и работлив.

Така че, надявам се да не бъда разбрана погрешно с този пост. Просто не ме кефи все някой да яде наготово баница, а друг – да ходи да работи, за да може да купи яйца и мляко, че после да се запретне да я разточи, опече и чак тогава да я хапне.

П.П.С. И един спеСиален поздрав за всички, които имаха търпението да прочетат леко наелектризираните ми мисли: https://www.youtube.com/watch?v=c-LTpeQRFQs

снимка: dnevnik.bg