Пише ми се. Много ми се пише. И онези спазми или, както още ги наричам, „мисловни контракции“ пак започнаха. Предвестниците на нещо, което ще се роди. Мога да открадна 5 минутки през деня и да пиша. Точно както правя в момента. Отварям бял лист, поемам дъх и…се отказвам. Толкова много неща искам да напиша…Как ще ми стигнат 5 минути? Часове ми трябват. Дни. По-добре да не се захващам.

Все си повтарям, че трябва да стана да пиша през нощта, когато е тихо, спокойно и всички спят. Обаче все не намирам сили. Пък и ще ме вземат за откачалка. С което няма много да сгрешат:) Подозирам, че нещата, които бих написала през нощта, ще звучат различно от нещата, които се каня да напиша през деня. Трябва да проверя. Хайде, петте ми минутки изтекоха. Със здраве!

Advertisements