Етикети

, , , , , ,

Напоследък често ми се налага да отговарям на детски въпроси за произхода на света, човечеството, различните вещи, с които си служим, за смисъла, за отговорностите и все такива важни „детски“ неща. И понеже преди време бях хваната на тясно с въпроса „Мамо, Бог имало ли го е преди динозаврите?“ или обратното, вече не помня, ми се прииска да споделя някои мисли за изборите в живота.

Аз вярвам, че човек винаги има избор. Не да избира събитията и ситуациите в живота си, а поведението и реакциите си във връзка с тях. По същия начин човек има избор в какво да вярва, от какво да се мотивира, какво да възприеме като ценност, какво да отхвърли и т.н.

Струва ми се добра идея детето, в една по-осъзната възраст (моето е на 8 например), да познава и мита за сътворението на света, и еволюционната теория на Дарвин. Така, то ще може да избере дали Бог и динозаврите могат да живеят заедно (в представата му), дали едното от тях да бъде отхвърлено и кога, и т.н. Идеята е да не му даваме готови отговори, а да го научим да стига до тях само.

Тъй като децата най-често подражават на родителите си, то логично избират да приемат за истинно и правилно онова, което са възприели авторитетите, сиреч родителите (тук може да се включат и учители, по-възрастни роднини и др.) През годините, децата ще натрупват все повече знания и ще се опитват да правят собствен съзнателен избор по отношение на убежденията и поведението си. Ако са умни и любопитни, като пораснат, те най-вероятно ще подложат на изпитание вярванията, които са били възприели „на сляпо“ в ранното си детство. Едва след „проверката“, ще могат да изградят стабилни и автентични убеждения/вярвания за каквото и да било. За да бъде резултатът от тази „проверка“ обаче истински и полезен за тях, са нужни не само знания, а и опит. Преживян личен опит – проба, грешка, пак проба, пак грешка, лутане, търсене, сблъсъци, терзания…

Противопоставянето на авторитетите, понякога дори отхвърлянето им, своеобразното „отрязване на пъпната връв“, което да отдели децата от родителите, така че да могат самостоятелно да съществуват в света и да намерят своето място под слънцето, е част от проверката. Това са необходими и задължителни условия за израстването и достигането на зрялост. При някои този процес продължава по-дълго, при други -по-кратко.

Някои продължават да вярват в Дядо Коледа дори и на 40-50 години. Само че го кръщават с други имена. Те не искат да стигнат до истината за себе си и света (доколкото това е възможно), не искат да извървят трънливия път на проверката. Защото е трудно. И често пъти болезнено. Изисква смелост, усилия, воля. Като деца, които не искат да пораснат, тези хора продължават да следват различни авторитети, най-често самопровъзгласили се за такива, и сляпо да повтарят техните мантри. Четат езотерични книги, наръчници за щастие, плащат на псевдо-гурута, които им обещават „само срещу 100/200/500 лв да им разкрият тайната на щастието и успеха“. Това най-често са верни последователи на позитивното мислене, които замитат под килима или обръщат гръб на всичко, заплашващо да наруши техния съвършено-позитивен свят.

Замислих се защо наръчниците по щастие и безсмъртие са толкова популярни у нас. Ние сме отчаяни, апатични, обезверени удавници, търсещи сламката, която да ги спаси и да им възвърне надеждата за щастлив живот. И понеже като малки не са ни научили или просто не желаем да приемем, че щастието е лична отговорност на всеки, а не „собственост, от която сме лишени по вина на друг“(психиатърът д-р Н. Михайлов в интервю за в-к „24 часа“), търсим вълшебната пръчица някъде другаде, но не и в самите нас.

Да се прочетат няколко подобни четива не е лошо. И аз съм чела такива. Добре е обаче да умеем да разпознаваме полезните от вредните за нас неща, качествените от некачествените, псевдо- от истинските. А по-истинско от това, което идва от самите нас, а не от вън, има ли?

Освен това е добре да полагаме усилия и да се развиваме всеки ден, а не да търсим готови рецепти тип „WS Teleshop“. Доверявайки се на тези книги и проповеди под различна форма, ние доброволно се съгласяваме да ни възприемат като тревопасно, на което му се поднася наготово тревица, при това смляна и готова за преглъщане. Нищо друго не се изисква от нас. И ако вкуса на тая тревица не ни отврати или поне нагорчи, защото тя е дъвкана и предъвквана десетки пъти преди да стигне до нас и е наблъскана с изкуствени оцветители, набухватели и овкусители, значи нещо не е наред с нас. ГМО придават красив търговски вид на храната, но не я правят качествена и хранителна. Искаме да се храним с добре изглеждаща и лесно смилаема храна и това ни стига, за да бъдем „позитивни“!? Припомням: „позитивни“, според последователите на позитивните теории и практики значи „щастливи“. Само че, почти съм сигурна, за много хора това „щастие“ ще се окаже фалшиво. За тях, надявам се, пътят продължава. И те отново ще могат да избират накъде.

Предлагам ви откъс от едно интервю на горепоменатия д-р Н. Михайлов в списание „Жената днес“. Струва си да се прочете цялото.

„Не трябва да се четат ню ейдж четива, окултна литература и мъдреци от Изток. Не трябва да се чете Фройд – гениален човек, но и гениален профанатор. Трябва да се бяга от всички „посветени”, включително и от тези от психотерапевтичния бранш. От „харизматичните” психотерапевти трябва да се бяга панически, защото става дума за болест, която нарича себе си лечение, най-коварната от всички болести. Трябва да се чете класика. Епиктет, Сенека, Марк Аврелий. Монтен и Паскал. Френските моралисти. Великата руска литература. Библията и отците. Животът е кратък, книгите много. Не е важно колко си чел, а какво и как. Мъдростта не е изводима от прочетеното, а от изживяното и премисленото. Мъдрата душа не е задължително начетена душа, душа – ерудит, но е за предпочитане да бъде образована душа, душа с постигнат „образ”, с реализиран лик. Днес културният човек се разпознава не по това, което е чел, а по това, което не е чел. Строга диета е необходима, никакво преяждане с генномодифицирани храни.“