Етикети

, , , , , , ,

coomunication2Забелязвам, че хората може и да нямат пари, но за кафенце или биричка с приятели винаги намират, заведенията са винаги пълни в нашия град. Може и да нямат време, но за Фейсбук, Туитър и др. все намират. Освен „социални мрежи“, вече има „социални танци“ и социални занимания от всякакъв тип. Някакъв бум преживява социалното общуване.

По този повод онзи ден вкъщи обсъждахме кое мотивира хората да „излизат навън“ в търсене на социални занимания с такава голяма жажда; дали това не е просто сламка за давещи се в безсмислие и самота хора; дали това не е просто наркотик, който създава някакво псевдо-щастие, намалява болката от личните ни драми и прави света по-поносим; добре ли е човек да запълва празнотата от липсата на смисъл и удоволствие с псевдо-заместители или е вредно; нещото, каквото и да е то, по-добре ли е от нищото; отлага ли по този начин човек истинските неща в живота си и пречи ли си да бъде автентичен;

Попитах Гугъл що е то „социално общуване“ и измежду многото резулати се натъкнах на следното:

„Социалното общуване намалява болката“ (медицински сайт!);

„Общуването е условие за биологично оцеляване, личностно  развитие и социално израстване.“ (психологически сайт)

Обръщам внимание на второто твърдение: на първо място стои биологичното оцеляване, след него идва личностното развитие и накрая – социалното израстване. Биологичното ни оцеляване зависи от социалното общуване!…

Нека ви разкажа за неорайхианската теория в психологията, която като всички други психологични и психотерапевтични теории и школи има свои теории:) Една от тях е Теорията на потребностите и свързаната с нея Теория на петте движения (повече може да прочетете тук)

В неорайхианската теория удоволствието е синоним на задоволена потребност. Да приемем, че социалното общуване, което е съзнателно търсено от нас и е заредено с положителен заряд, представлява удоволствие за нас. Това означава, че то задоволява някоя наша потребност. Не е задължително тази потребност да е осъзната, тя може да се проявява като несъзнателен импулс. Импулсът ни подтиква към задвижване, поражда движение навън (от нас към външния свят) в стремеж към задоволяване на потребността и постигане на удоволствие. Ако по пътя към удоволствието движението бъде прекъснато, потребността остава незадоволена, блокирана. В резултат, в тялото ни (в зоната на прекъсване) се натрупва психично напрежение – блокаж. Блокажите се проявяват под формата на мускулно напрежение, което В. Райх нарича „телесна броня“ или „броня на характера“. Бронята има защитна функция, но тя подтиска нашата жизнена енергия.

Според неорайхианската теория, в основата на пирамидата от потребности се намират социалните потребности на личността и едва след тях се появяват нарцистичните.

Социалните потребности в тази теория са две: потребност от принадлежност (сигурност, опора) към групата, от която е част индивидът, и потребност от утвърждаване, т.е. човек не само да принадлежи към дадена социална група, а да се чувства още приет, одобряван, харесван и оценен по достойнство в нея.

Нарцистичните потребности са три: хранителна, сензорна/сетивна и сексуална.

Хранителната потребност се разбира не само като потребност от храна в буквалния смисъл, а като потребност от духовна храна, знания, информация.

Сензорната потребност е потребността от храна за сетивата ни, за всички рецептори – хубавите гледки за очите ни, хубавите звуци за ушите, ухания, вкосове, потребност от физически контакт, ласка, нежност, прегръдка.

На върха на пирамидата на потребностите, според неорайхианската теория, се намира сексуалната потребност, която се възприема като висша форма на израз на любовта. („Сексуалната хармония е синоним на постигната емоционална и афективна зрялост“).

Псевдозадоволяването на потребностите с метаудоволствие-заместител измества движението на бионергията от пътя към удоволствието, оставяйки я неизчерпана, поради което тя се натрупва в тялото и то започва да страда под формата на различни симптоми.

Проф. В. Бернаскони, който е наш съвременник и е основоположник на неорайхианството, казва, че

„съвременният човек изразходва много повече енергия в търсене на утвърждение и на принадлежност отколкото в стремежа да задоволи нарцистичните си потребности, или тези, които са свързани с храненето, със сетивността и със сексуалността.“

Аз съм съгласна. А вие как мислите?