Етикети

, ,

…моя клиентка, интелигнетна и много талантлива, ми разказа за баба си, която  живяла в Средния Запад. Представата на баба й за страхотно прекарване била да се качи на влака за Чикаго с широкопола шапка на главата и да се разходи по Мичиган Авеню като елегантна дама. По ирония на съдбата тя се омъжила за фермер и започнала да линее в красивата им къщичка, въпреки че имала чудесни деца и прекрасен съпруг. Вече нямала време за онзи „фриволен“ живот, който някога водела. Прекалено много „деца“. Прекалено много „женска работа“.

Един ден, след като измила подовете в кухнята и дневната, тя облякла най-хубавата си копринена блуза, закопчала дългата си пола и си сложила широкополата шапка. После налапала дулото на пушката на мъжа си и натиснала спусъка. Всяка жена знае защо бабата на клиентката ми първо е измила подовете.

Зажаднялата душа може да се изпълни с толкова силна мъка, че жената вече да не е в състояние да я понесе. Тъй като изпитва душевна потребност да се разкрива по собствените си емоционални начини, тя трябва да се развива и разцъфне в благоприятна за нея среда и без външен тормоз.(…) Коя от нас не знае поне една своя родственица, изгубила своите инстинкти да взима правилни решения и принудена да води окаян живот? Може би самата ти си тази жена.

Из „Бягащата с вълци“, Клариса Пинкола Естес