Етикети

, , , ,

Имах една колежка, която като се ядосаше за нещо, си вземаше чантичката, отмяташе коси театрално назад и казваше: „Много се ядосах! Отивам да си купя нещо сладко!“. След малко се връщаше с някой шоколад…

И аз реших да пробвам тази „терапия“. Отивам да си купя един голям буркан с течен шоколад, па каквото ще да става! И довечера сядам пред телевизора с буркана и почвам:

– Протести ли!? Че какво пък толкова…ммм, че вкусно…Че какво му е на Правителството? (загребвам втора лъжица, даже може черпака да взема за по-голям ефект на терапията). Високи сметки? Корупция? Безработица? Няма такова нещо…ммм, божествен вкус…(и се облизвам сладко-сладко).

Звучи добре, а? Животът е твърде суров – трябва да компенсираме липсата на нежност с повече шоколад! Дори предчувствието за това щастие, плъзващо по небцето и изпълващо цялото ми същество, ме кара да разтягам навъсените си устни в доволна усмивка. Тази терапия Мечо Пух най-добре я владее. Отдавна трябваше да съм се поучила от него – всяка вечер чета историите му на децата. Когато похапне сладък мед, изведнъж всички мисли изчезват от главата му! То не че е голяма навалица от мисли в главата на Мечо Пух, но все пак! Ето какво казва той:

„При все, че да ядеш мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав.“ – Прав е, точно е този миг съм и аз сега, голям кеф е!

И понеже е прав, смятам да му се доверя и за това: „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“

Отивам за два буркана с течен шоколад.