Етикети

, , , , , ,

Заговорихме се с колеги-блогъри (виж тук) в последните дни на тема родителство, възпитание и отглеждане на деца. Аз споделих мнение за вредата от крайностите и балансът като разковниче. Баланс, който обаче не съм сигурна дали е постижим на практика поради наследството, което носим в себе си от нашите предци и възпитатели, и поради неустойчивата среда, в която живеем. Има твърде много неизвестни, твърде много противоречия и твърде разклатени ценности в света, в който живеем и отглеждаме децата си, затова да си добър родител става все по-голямо предизвикателство. В динамичната среда, в която живеем, много трудно може да бъде задоволена потребността от сигурност, защитеност, устойчивост, която е присъща за всеки човек (Нещо много сериозно взех да звуча, ама така и така съм почнала, ще си довърша). В резултат от това, забелязвам, че се слуват две тревожни явления:

1. Хората усещат, че почвата под краката им се клати, изплашени са за своето бъдеще и започват да търсят сламка, която да ги спаси от удавяне. Това ги прави уязвими и ги превръща в лесна плячка за всевъзможни вредни внушения…и следват поредица от абсурди, каквито наблюдаваме в родината ни с особена сила напоследък…

2. Хората стават невротични и все по-трудно успяват да постигнат баланс във всички аспекти на живота си. Голяма част от тези хора са родители като мен. За всеки човек е трудно да бъде устойчив в неустойчива среда. За родителите трудността е още по-голяма, защото на нас ни се налага да бъдем опора за децата си и да им създадем благоприятни условия да растат и да се развиват.

По повод на тези размисли споделям с вас едно интервю с психолога Алексей Бъчев, публикувано в infopleven.com. В него той казва, че „човек живее в едно кризисно настояще, в което му се обещава едно доста неблагоприятно бъдеще. Това е доста поразяващо на психично ниво – после проблемите стават телесни.“

Отварям скоба само за да припомня, че България е на първо място по смъртност в ЕС. Справка тук. В същото време сме сред последните в класациите по щастие. Дали има зависимост между двете класации сами преценете…

Преди време в едно интервю за „24 часа“ психиатърът д-р Николай Михайлов беше попитан: „Защо българите все се оказват на дъното на класациите по щастие в света?“. Отговорът му беше: „Защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг.“

Аз си мисля, че ако всеки приеме здравето, щастието, родителството като своя лична отговорност, в която е активен, а не пасивен участник, животът би бил по-лесен и приятен. Тогава обаче има опасност да започнем да вземаме всичко твърде насериозно, а това ще ни блокира и ще предизвика негативни последствия.

Има ли изход? И аз това се опитвам да разбера. Психологът Алексей Бъчев предлага една забавна техника за решаване на житейските проблеми, на която онези, приели всичко в живота твърде насериозно, ще се изсмеят. Това е игра, по детски. Тя се състои в следното:

„спокойна констатация на желаното като свършен факт. Въпросното нещо не се е случило, но вие си намирате някакъв събеседник и му разказвате за това, все едно е станало. Събеседникът може и да е предмет. Много е забавно, ако това е чаша или тоалетна хартия, например. И разказвате вашата история.“

Аз лично ще поговоря с…буркана с течен шоколад за светлото бъдеще. Като един истински приятел, той често ме спасява в тези тежки времена, затова вярвам, че ще ме разбере:)

Love, peace and течен шоколад!