Започнах да пиша от самота. После писах от болка, от радост, от гняв, от скука, от мъка, за всичко, за нищо. Много се уморих. Мълчи ми се. От любов. Такава, която стопля с дъха си изстиналите думи и те се разтапят и изчезват като снежинки в шепата ми още преди да бъдат написани. Такава, която приютява в скута си всички вече написани думи и те замлъкват смирено, за да чуят гласа й…