1891455-2-dreamingПрез лятото ходя боса, навсякъде и ненаситно. Разпилявам се на хиляди парченца: сред морската пяна, алеите в парка, нощното небе, калдаръмените улички, хорските усмивки, аромата на ягоди, ожънатите ниви, книгите по уличните сергии…

После идва есента и ме праща да събирам разпилените си парченца.

Следвам летните ми стъпки.

Стигам в ухото на голяма бяла мида, на дъното на чаша сангрия с малини и канела, в гнездо на щъркел, око на лястовица, песен на щурче, речно камъче…

Откривам се навсякъде.

През октомври, уморена от скитане по света, успявам да се събера. А есента ми отива повече от всякога…

Зимата ме заварва цяла и вдъхновена. Изцапана до лакти с брашно, ухаеща на кекс и лепкава от захар и смокини. Прибрана у дома, във себе си, на топло. Приютила всичките си парченца в уюта на своето лято.

Дете и майка. Гнездо и птица. Камъче и планина. Пролет и есен. Лято и зима…

Тогава, през декември, зачевам. С нови стихове, мечти, идеи.

Напролет, с първите кокичета, светът ги посреща.

После заедно поемаме към лятото. За да се разпилея отново на хиляди парченца…