Преди няколко дни решихме да оптимизираме пространството у дома. Преместих си бюрото с компютъра в друга стая. Сложих го близо до прозореца по начин, който ми позволява да поглеждам отвреме на време навън. И какво се случи? На първо място бюрото освободи място за малък творчески кът във векидневната, който много ме радва. Но по-важното е друго: предишното му местоположение (на бюрото, а съответно и моето собствено) беше мрачно и еднообразно, а аз бях подтисната. Сега е светло, през щорите се прокрадва слънце, на един поглед разстояние от мен са покривите на къщите и боровете, покрити със сняг, а аз се усмихвам.

Иначе светът си е същият. Тези борове винаги са си били там и слънцето винаги е напичало през прозореца. Просто аз не съм ги виждала и съм забравила, че съществуват. Замислих се с колко много неща в живота ни е така. И как понякога е нужно просто да сменим гледната точка и светът става друг…

П.С. Това е един нагледен пример за промяна „отвън навътре“, която аз много уважавам:)