Етикети

, , , , , , ,

DSC_0090

***

Детството няма да свърши скоро.

Даже със цялата тъмна умора.

Даже със черните дрехи през зимата.

Даже със тежките сенки край името.

Детството – семчица, стръкченце хилаво,

всъщност е меко, но силно и жилаво.

Стряска го болката, дебне го мракът,

умни тревоги го блъскат със лакът…

То оцелява си невъзмутимо.

Свива гнезденца във всичко любимо.

Идва със новото бебе във къщата.

Тръгва си. Връща се.

Връща се.

Връща се.

Мария Донева

В събота, като се качих на третия етаж на НДК, ухаеше някакси на череши! Какъв по-хубав подарък за Коледа от шепка лъскави череши, мисля си и следвам аромата.

На щанда на издателство „Жанет 45“ на Панаира на книгата бяха прилежно наредени купчинки с черешови корици, примамливо подканящи те да ги пипнеш и помиришеш.

„Шепа лъскави череши“ е заглавието на новата стихосбирка на Мария Донева – малка, семпла и изящна книжка, на корицата на която се кипрят две весели червени черешки на бели точици, а уханието им се носи из цялата зала. Аз понеже съм си лакомница, а и апетитът идва с яденето, не се стърпях и купих още две книжки на Мария: „Заекът и неговата мечта“ и „Магазин за обли камъчета“.

Мечтата на заека не можех да не я купя, тъй като у дома сме си зайовци открай време и всичко заешко ни е мило и наше си. Пък и тази заешка поема за живота си е направо писана за моя Зайо! За нея ще отделя специално внимание някой друг път:)

Облите камъчета си ги купих, защото си ги представих едни такива гладички и съвършено изваяни от морето или реката и ми се прииска да ги погаля. Вътре наистина се оказа пълно с прекрасности, които да препрочиташ пак и пак…

Чета Мария Донева отдавна на страниците на блога й. За първи път обаче си купувам нейни стихосбирки. И я откривам още по-прекрасна. Вълшебница някаква…Стиховете й са леки и ефирни като „перце от дим“ и сладки като „шепа лъскави череши“. Както влачиш крака в калното и тегаво злободневие ден след ден, отнякъде се появява тя, хваща те за ръка – „жена от захарен памук-/ефирна, ароматна, сладка“ с рокля на цветя и „цопащи“ сандали – измъква те от неговата буквалност и те отвлича някъде, където „от макове и слънце лятно/блести оранжева реката“, „дъждът е мил“, „смокините са пълни с мляко“, „пръстта се рони като хляб“, „неделята готви уханни пътеки“, „лятото се смее и създава/всякакви удобства за целувка“ и „детството няма да свърши скоро“…

След прочита на „Шепа лъскави череши“, се облизваш блажено и искаш още! Силно препоръчвам за консумация по всяко време на годината и денонощието!

Мария, обещай ми да не спираш да пишеш! За мен това е важно, по много причини, повярвай ми:)

P.S. Тръгнах си от Панаира на книгата с хартиена чанта, пълна със стихове + автограф от Георги Господинов върху „Физика на тъгата“, доволна и предоволна:)

DSC_0092