Етикети

, , ,

Преди няколко дни попаднах на списания „Жената днес“ от преди 57 години (1967г. и 1968г.). Времето, когато баба ми е била на моите години горе-долу. Животът на цяло поколение, събран в около 25 страници (за справка – животът на днешната жена се помества в цели 100 страници). Беше ми много любопитно какво е вълнувало жените преди петдесет години, как са живеели нашите баби в разцвета на своята младост, каква е била модата, какви са били родителските тревоги и възпитателни методи, интимните отношения между мъжа и жената…Какво се е променило от тогава и какво е останало същото… Изчетох ги от корица до корица и си поиграх на „Открий разликите“:)

Да прелистим заедно изданията, които, впрочем, са се издавали от Комитетът на българските жени…

Още от първите страници става ясно, че тогавашните майки са търсели подкрепа за възпитанието на юношите от Комсомола („За нас, майките, е важно да знаем дали Комсомолът умее да предпазва младежите от свойствените за тях увлечния, дали съдействува да се формират у тях здрави трудови навици или оставя да се подхранват илюзиите, че в живота може да се мине без особено натоварване, без напрежение.“). Днес, ако изобщо майките разчитат на някого за възпитанието на юношите, то това е най-много на бащата, който пък от своя страна разчита на майката и накрая младежите май се самоотглеждат.

В модните тенденции от 1967/68 се наблюдава едно преднамерено благоприличие, от страниците на списанието авторките пламенно апелират „Да спрем инфлацията на думите!“, изписвайки „големи понятия като НАРОД, ПАРТИЯ, РОДИНА“ с главна буква. Наред с очакваните рубрики като „Мама, татко и аз“, „Култура и хигиена на храненето“, „Трибуна на добрата домакиня“, се срещат теми като  Български автоматични и полуавтоматични перални, Качествата на „Мраз-140“, Синтетиката в текстила и трикотажа и др.

Какви прилики между жената от онези времена и жената днес открих:

Жената и неврозите – след прочита на тази статия от броя от 1967г. стигнах до извода, че и тогава, и сега женските неврози имат един и същ първоизточник – климактериум, бременност, ежемесечната менструация, трудните жилищни и битови условия и не на последно място прекомерната обремененост на жената, опитваща да жонглира едновременно със „служебния си дълг“, „призваниято на съпруга и майка“ и това на „домакиня и готвачка“. Прилики, прилики, колко да са прилики, ще кажете, след като ние, днешнитя жени, разполагаме с удобства като автоматична пералня, съдомиялна машина, памперси, микровълнови фурни…Да, ама факт е, че жонглирането с всичките горепосочени задължения и за нас е много трудно и невротизиращо. Имам теория защо това е така, но сега няма време за нея:)

Чудя се дали има статистика, отчитаща тенденцията в тази област – дали неврозите сред жените от тогава насам са намалели или са се увеличили. Както и да е. Нататък.

Домашна педагогика – доколкото усещам, домашната педагогика от преди близо 60 години се е клатушкала досущ като тази от наши дни между строгите методи на бащата и либерните възгледи на майката. Справка – „Жената днес“ (1967г.):

„С жената сме на нож по въпроса за възпитанието на децата. Аз съм за сериозното и строго отношение с подрастващото поколение, което според мен е малко „поизпуснато“, а тя ми проповядва някакво си ново, свободно и ултрадемократично възпитание.“

Сексуални и репродуктивни въпроси – авторитетът в тази област тогава е бил д-р T. Бостанджиев, а днес, допреди да бъде изместен от Наталия Кобилкина, по същите тези въпроси ни консултираше д-р Р. Бостанджиев;

Равноправието на жената у нас – дойдохме си на думата. Избрах два откъса по темата „Еманципация“, които вероятно ще ви бъдат интересни:

Не е необходимо човек много да се вглежда, за да забележи, че доста неща, именно в ОТНОШЕНИЕТО към жената, са си останали непроменени. Чия е вината?

Преди всичко да я потърсим в себе си. Говоря за масата от обикновени жени,  спо-ограничени интереси, с по-ниско образование и квалификация. У част от тежи жени се забелязва едно изоставане, занемаряване: да мине по-бързо работният ден, по възможност да се получат повече пари, да се купи необходимото за в къщи…Идеалите и мечтите се свеждат най-много до ново жилище или кола. Някои жени считат за крайна цел в живота си да си намерят подходящи мъже, след което се задоволяват с дребно, безлично и празно съществуване. Картината на техните мисли, разговори, интереси е понякога просто печална…Съчетана с липсата на време, тази занемареност е една голяма наша вина – ние сами се отказваме от качествата, които биха ни придали стойност на личности – богати и разностранно развити.

Не по-малка е вината на останалата, мъжката половина на обществото. Това е архаичното, от незапомнени времена пренебрежение, дори презрение към жената като към по-нискостоящо същество. Това отношение се изявява в май-различни форми и у най-интелигентни хора. Ще го намерим дори в грозните изрази „една женска“ (като че ли става дума за някакво животно), или „мадама“, или „бамбина“ (ако има претенции за съвремие).

„Жената днес“, бр. 11, 1967г.

Често на жената се гледа с известно недоверие, към нея се проявява едно по-повърхностно отношение. Много от отговорните постове например станаха естествени за мъжете. А когато стане въпрос да се издигне жена, нея започват да я разглеждат едва ли не през лупа.(…) В театралните среди се счита за от мнозина за редно една млада артистка да мине през нечие легло, за да получи роля. някои пороци получиха кажи-речи обществено признание.(…)

Еснафщината подхранва и предубеденост към жените. Тя е причина да се пристъпва по различен начин към провиненията на мъжете и жените. Твърде охотно се осъждат например жените, допуснали прояви на леко поведение, а мъжките грехове от този род се премъчават или посрещат с двусмислена усмивка.

„Жената днес“, бр.1, 1968г.

Около 60 години след написването на горното, в края на 2013г., рекламна кампания на марката „Пантен“ се противопостави на стереотипите и клишетата за жените. Вижте сами за какво става дума тук и открийте разликите.:)

Advertisements