Етикети

,

sodasПреди няколко дни гледах една лекция на TED на тема Изкуството да избираш (The art of choosing).

Лекторката даде примери за това как хора от различни националности правят избор. Един от примерите разказваше как човек, живял в комунистическо общество, прави избор:

Предлагаш на един руснак да го почерпиш с безалкохолно. Даваш му възможност да избира измежду седем вида напитки – Кока Кола, Спрайт, Фанта и т.н. Той отговаря: „О, няма значение, все е безалкохолно.“

Хм…

Като човек, живял, макар и за кратко, в комунизЪма се замислих дали изборите ми по някакъв начин се обуславят от този факт. Изобщо, замислих се за нас, българите, за народопсихологията ни, за наследството ни от онова време и за изборите, които правим в резултат от него.

Какви избори прави човек, който е възпитаван по метода на Макаренко и книгите на д-р Спок? Човек, който е учен да бъде скромен, тих, послушен, благоприличен, изпълнителен, равен с другите, подтискащ емоциите и желанията си, на който му е вменявано, че „преклонената главичка остра сабя не я сече“ или на който баба му го е учила на търпение с думите: „Стискай зъби, брой до 10 и ще ти мине“?

Припомних си редица случки, подобни на тази с руснака, които съм наблюдaвала у нас. Толкова много хора например не харесват работата си, но си повтарят „Няма значение, все е работа“, благодарни, че изобщо имат някаква работа, а не ровят в кофите за боклук. Една позната – психотерапевт и холистичен лекар – днес разказа, че имала пациенти, които дотолкова се отвращават от работата си, че сутрин стават, обличат се, повръщат и тръгват…

Избираме „каквото и да е“, търпим, чакаме, стискаме зъби, преструваме се, траем си, а после сме недоволни от живота си и нещастни.

Ама така е, не е лесна нашата: от една страна – наследството ни от комунизма; от друга страна – западната култура, която ни повтаря: „Ако искаш нещо, иди и си го вземи“; от трета – източната култура, която ни казва: „Просто дишай и повтаряй „ОМММ“. И ние, на границата между Изтока и Запада – и в географски, и в културен смисъл – наистина трябва да владеем The art of choosing, за да успеем да изживеем живота си така, че хем вълкът да е сит, хем агнето – цяло.

За финал ще ви разкажа една случка, споделена ми от мой възрастен близък. Веднъж, като бил юноша, го поканили на гости. На масата имало вкусна баница. Поканили го да си вземе. На него много му се ядяло, ама рекъл: „А, не, благодаря, не искам…“. След малко го поканили втори, после трети път. Той все се дърпал, от скромност, така го били учили. След третия път той си казал на ум: „Ох, не мога повече, следващият път като ме попитат, ще си взема!“. Следващ път обаче нямало…