Напролет в мен узряват стихове,

поруменяват и от плод тежат

и зажужават жълтокрили мигове,

прелитат птици, мравчици пълзят.

 

Напролет в мен клокочат ручеи,

светът изгрява дъхав, нов,

дъждът си търси всевъзможни случаи

да пише в локвите „ЛЮБОВ“.

 

Напролет щръкват в мен лютичета

и бързат да се преброят ,

надбягват се момчета и момичета,

гнезда се вият, ябълки цъфтят.

 

Напролет в мен се ширват улици

с павета, глъч и мирис на кафе

и синкаво ухание на люляци

по изгрев между къщите снове.

 

Едно такова трепетно ми става

напролет, щом отиде си снегът,

с едно повдигане на пръстите успявам

във слънце да окъпя си деня.