Етикети

,

За Нова година моята скъпа братовчедка, която живее във Франция, ми донесе  две книжки на писателя Ромен Гари: „Clair de femme“ („Сияние на жена“) и „Lady L.“ („Лейди Л.“)

Благодаря още веднъж, Гали!

Не познавах този автор, но се заинтригувах от него след препоръката на Христо Блажев тук. Реших да си доставя удоволствието да се запозная с него в оригинал. На български Ромен Гари е издаван от издателство „Леге Артис“.

DSC_0002Първото, което направих щом получих двете книги, беше да разтворя страниците и да завра лице между тях, за да вдишам мириса на хартия и мастило. Второто беше да прочета написаното на задната корица. Винаги правя така, не знам защо…

На гърба на романа „Сияние на жена“ пишеше:

Този роман е любовен химн към онова „трето измерение“ на мъжа и на жената – двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: „Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече.“ И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която „всяко женско начало е мъж и всяко мъжко начало е жена“.

„Tout ce qui est feminin est homme, tout ce qui est masculin est femme“…Вече знаех, че този роман ще ми хареса много.

Искаше ми се след прочита на „Сияние на жена“ да напиша някакъв коментар тук. Обаче не мога. Нищо не ми идва на ум, защото емоциите, които породи тази тъничка книжка у мен, не оставиха кой знае колко място за мисли. Всеки ред, всяка дума носи послание и те подлага на изпитание – от онези, след които си по-осъзнат, по-истински, по-добър, повече себе си и ти се живее още повече…

Това е книга, разказана от един мъж, „пиян от болка“ заради загубата на любимата си жена. За двойка, в която мъжкото и женското начало се вплитат така силно едно в друго, че човек не може да различи къде свършва едното и започва другото.

Главният герой в романа е любовта, която се вкопчва в живота и отказва да бъде победена от смъртта и болката. Драматична книга, която не е за четене на плажа или в тоалетната, ей така, между другото, и която силно препоръчвам.

Но по-добре да не се опитвам да разказвам, а да оставя авторът да говори с няколко избрани цитати:

„Мъжът без женската си половина ме гледаше в огледалото. Той, другият, аз, човекът без родно място. Взеха ти родното място, старче. Изворите ти, небето, полята и бостаните. А мисля и, че от цялата ми родина, косите й бяха по-тайнствено и по-сигурно място от скривалищата от детството ми.“

„Когато бяхме в къщата ни в Бриак, времето не влизаше вътре, а смирено оставаше отвън и бе толкова добре дресирано, че чак започваше да лае, когато тя отидеше в селото и се забавеше там.“

„Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.“

„…исках само да ти кажа, че когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов. В мен има частичка…И една частица доверие. Тя ще се върне.“

„…един мъж, освободен от жена и една жена, освободена от мъж, надуват като балон половинките си живот, а те се раздуват, докато заемат цялото място. Нещастието и само чудесно се рекламира: независимост, независимост. Мъже, жени или страни, до такава степен сме били заразени с тая независимост, че дори не сме станали независими – станали сме само гнусни. Истории за осакатени и недъгави, които си отмъщават и издигат осакатяването и недъга в правило на живот. Браво. Да им се присъди Орден за заслуги за направена услуга към изкуственото дишане.“

„И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„Виждах, че Лидия плаче, сигурно беше вълнуващо. Но аз не умея да плача, пък и има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата, и за да пукне по-бързо, да го принудя да си хили. Смехът, това е начинът, по който понякога ужасът хвърля топа.“

„Слабостта винаги е съществувала поради въображението. Силата никога нищо не е измислила, защото тя смята, че си е самодостатъчна. Все слабостта е гениална. Мракът сигурно се е опулил, когато хората за първи път са му драснали клечката.“

„Сигурно сте забелязали, че думата „душа“ е изчезнала от речника ни. Хората предпочитат да не се отъркват в нея – доста е тежка.“

„Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.“

„..а небето се преструваше, но неговата необхватност го издаваше, защото истинското небе е малко колкото длан.“