„По време на самотата можем да изследваме формата на собствените си граници. Бидейки несигурни в тях, как можем да очакваме другите да се отнасят с респект към тях?! Какво изобщо можем да знаем за формата на собствения си живот, а още по-малко за неговото съдържание?!
Много често, след като пребиваваме известно време в самота, можем да открием, че има много проблеми, за които имаме какво да направим, а не да чакаме само решения от другите. Можем също да се усетим привлечени отново от досегашния си партньор, с когото не сме се разбирали, или пък да решим окончателно да скъсаме с него просто защото не ни липсва.
Когато е съзнателно избрана, самотата е процес на вътрешно изцеление, на насочване на енергията ни към стабилизиране, към вслушване в основния ни тон. Само когато той бъде изчистен и зазвучи ясно, може да повика тези, от които се нуждаем. Иначе наистина безкрайно повтаряме невротичните си избори. Странно еднакви всеки път. Примерно вариантът: Защо попадам все на лоши момчета/момичета? Ами за да спреш, да се чуеш и да направиш Своя избор.“

Откъс от статия на Виргиния Захариева, публикувана в „Жената днес“