Етикети

, , , , , , , ,

DSC_0041Миналото лято реших да опитам да танцувам салса. Ей така, за забавление и поради липса на уроци по танго в нашия град. Равносметката към днешна дата показва, че уроците по салса ме научиха на три много важни за мен неща:

1. ДОВЕРИЕ

2. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЖЕЛАНИЕТО ЗА КОНТРОЛ

3. ЖЕНСТВЕНОСТ

Оказа се, че за да можеш да танцуваш добре, не е достатъчно да научиш стъпките и фигурите. Трябва да се отвориш и довериш на партньора си, което не е лесно, особено в началото, и особено предвид това, че на ротационен принцип, партньорите се сменят по много пъти в рамките на един урок.

Като добавим към недоверието в партньора (Не го познавам добре, а трябва да го оставя да ме води), желанието да контролирам ситуацията поради страха от неизвестното (Не знам какво следва и това ме напряга), се получава един спек, който ме прави скована и фиксирана върху мислите ми вместо освободена и наслажадваща се на емоцията от музиката и движенията на тялото.

В танцуващата двойка е много важно ролите да са ясни – мъжът е мъж, жената е жена; мъжът води, жената следва. Жената се доверява на партньора си и се остави той да я води. От нея се иска да умее да разпознава сигналите на неговото тяло и, следвайки неговите движения, да изрази по елегантен и умел начин своята женственост чрез салса фигурите. Когато жената се опитва да бъде мъж, т.е. да води и да бъде следвана, танцът не се получава. Когато захване патньора за ръцете твърде здраво, почти стискайки го, танцът не се получава. Когато го хване твърде вяло и предпазливо, танцът не се получава. Танцът е общуване с езика на тялото. Постепенно, в проби и грешки, напипваш „златната среда“ и най-после можеш да танцуваш истински. Също както в партньорските отношения в живота…

Гледах как една млада жена от групата по танци гордо и красиво разхожда пищното си тяло, облечено в ефирна блуза с цвят на праскова, с огромно примамващо погледите деколте отпред и си спомних за Елиф Шафак, която в „Черно мляко“ разказваше следното:

Копчетата на роклята й, още малко, и ще се скъсат, но на жената явно не й пука. Приела е за благословия налетите си гърди и ги показва на цялото човечество така, сякаш му прави услуга. Това е жена, която се гордее с женствеността си, и от това става още по-женствена, с дръзко, мощно и магнетично излъчване.

Както винаги, когато се озовавам до жена, която сияе с такава женственост, и сега се чувствам натрапница, жалко подобие на представителките на своя пол. При тях да са женствени е нещо, което не изисква усилия, то е съвсем естествено, както да се прозинеш или да кихнеш. За мен пък женствеността е нещо, което се налага да наблюдавам, изучавам и усвоявам, да му подражавам и пак не мога да го разбера докрай.

Днес все още са ми нужни усилия да бъда женствена. Звучи странно, защото да бъде една жена женствена, означава да бъде автентична, да бъде тази, която е създадена да бъде. Ама пуста еманципация…

Имам нужда да опознавам и развивам женствеността си. Със салсата й давам шанс да излезе навън, ръчкам я да спре да се спотайва и да се чувства вредна, възпитавам я и си я отглеждам. Защото преди няколко години в психологичен тренинг, водещата – Мадлен Алгафари – ми каза: „Смятам, че си безсрамно красива, но у теб ми липсва онази щипка женска хитрост, която е много важна за всички жени.“