Етикети

, , , , , , , ,

Винаги ми е било интересно да наблюдавам потребностите като двигател на поведението на хората. Защо човек постъпва по един или друг начин? Защо прави един или друг избор?

Защо намирам темата за интересна? Защото онова, което се вижда на повърхността, често пъти по никакъв начин не издава онова, което го провокира във вътрешността. Имам предвид, че животът на човек тече едновременно в две паралелни реалности – вътрешната и външната. Обикновено вътрешната реалност е неглижирана, а понякога дори отричана, че съществува. А точно там, в нея, се съдържат причините за онова, което се случва отвън. Тези процеси не са твърде интересни за голямата част от човечеството, затова не очаквам голям наплив от читатели на тази статия, но все на някой може да му стане любопитно.

Тъй.:) След този увод, който и аз не знам защо и как написах, да си кажа какъв е поводът за моята днешна поява. Поводът е въпросът „Как задоволяването или незадоволяването на потребностите ни влияе на това, което се случва в живота ни?“ И второ: Как да правим така, че въпреки незадоволената ни потребност да запазим психичния си баланс. Възможно ли е изобщо това?

Ако аз в момента изпитвам нужда да отида до тоалетната, а ми се налага да водя важен разговор, вниманието ми постепенно ще се премести върху физиологичната нужда, разбира се, и аз ще стана неспособна да присъствам и участвам пълноценно в разговора. В главата ми ще започне само да се върти мисълта как да отида до тоалетната и тя ще набъбва докато не заеме изцяло вниманието ми. В един момент ще стане жизненоважно да прекъсна разговора и да отида до тоалетната. Човек би трябвало да задоволява онази потребност, която е от първостепенно значение в момента и е най-актуална, най-спешна, нали? Само че има ситуации, в които не е възможно да задоволим веднага и с лекота някоя настояща наша потребност. Да не говорим, че много често въобще не осъзнаваме от какво точно имаме потребност, какво е това, което ни мъчи и не ни дава мира, а камо ли да се опитаме да го задоволим. Тя, потребността, си човърка нещо там отдолу, но ние или се правим, че не я забелязваме, или сме неспособни да си „преведем“ онова, което тя се опитва да ни каже.

Незадоволената потребност започва да изпраща сигнали – появява се усещане, примерно безпокойство, тревожност, напрежение, жажда или глад за нещо. И хващаме онова, което е най-близко до съзнанието ни, на по-високите етажи на подсъзнанието. Вземаме първото, което се намира там, и решаваме: „Аха! Ето какво било!“. И хоп, купуваме си шоколад, да речем. Или отиваме на фитнес. Има по-сложни ситуации, в които внезапно започваме да се дразним от неща, които до вчера са ни се стрували идеални: мебелите не са добре разположени – трябва да се разместят!; цветът на дамаската на дивана нещо не е както трябва – да се претапицира!; прическата ми е доста идиотска – трябва да се подстрижа! Сменяме дамаската или прическата, разместваме мебелите, обаче „онова нещо“ все ни човърка отвътре и не изчезва. Като някакъв ненаситен хищник ни яде ден след ден. Явно ще да е скрито по-надълбоко в подсъзнанието ни и няма да е толкова лесно за идентифициране.

Често пъти не осъзнаваме от какво точно имаме потребност докато не срещнем обекта, който да материализира нашата потребност. Това се нарича „опредметяване“ на потребността. Случва се, обаче, да се „припознаем“ в някой предмет/обект, да „пренесем“ върху някой такъв своята потребност и да решим, че той е онова, от което се нуждаем. А да грешим. Да разберем, че в задоволяването на дадена наша потребност, ние самите сме си и субект, и обект. Но за това е нужно осъзнаване. И после непрекъснато разширяване на съзнанието.

Има една психо-телесна психологична теория, според която задоволената потребност = удоволствие, а удоволствието е синоним на здрава и щастлива личност. Това е неорайхианската психологическа теория, за която вече споменах тук. Тя счита, че всички вътрешни процеси имат енергетично съдържание и енергията тече по определен път, регулирайки  баланса в личността. Ако се появи потребност, която не може да бъде задоволена поради някаква фрустрация, в тялото на човека се появява блокаж (енергетично струпване). Движението на енергията отвътре навън е прекъснато, блокирано и това пречи на човека да изяви своя автентичен Аз. Когато се случат множество такива „блокажи“, започва да се наблюдава невротично поведение. Неизлязлата навън енергия (незадоволената потребност) се акумулира вътре в личността и се „затваря в чекмеджета“ (проф. В. Бернаскони): „чекмеджето на мисълта“, „чекмеджето на емоциите“, „чекмеджето на сексуалността“ и т.н. Какво се случва? Човек започва да контролира произлизащите от дълбините на душата си импулси и да отклонява тяхната енергия от своята ествествена цел – задоволяването на потребностите. Защо? Защото е възприел дадена роля и се опитва да се придържа към нея, да не излиза от образа, който е изградил за себе си пред света.

Когато този човек се опита да даде воля на истинската си същност, да освободи пътя на своите потребности и да ги задоволи, се сблъсква с „броните“, които сам си е изградил уж за да го предпазват…Тогава тези блокажи започват да се проявяват под формата на психо-соматични симптоми, които не са нищо друго освен зовът на подтиснатата ни жизнена енергия, на истиснкото ни Аз.

Следващият път може да ви разкажа за някои от техниките, които биха могли да „отблокират“ блокираната ни жизнена енергия.:)