– Харесваш ми такава.

– Каква?

– Такава, каквато те усетих онзи ден – спокойна и не-вкопчена в нищо. Обикновено все си вкопчена в нещо…

– И аз се харесвам такава. Чувствам се умиротворена. А може би това е смирението…Възможно ли е да съм го постигнала? Колко странно…някои неща се случват изневиделица, вероятно защото несъзнателно сме се стремили към тях, и един ден – хоп! Като с вълшебна пръчица всяко парченце се намества на мястото си и пъзелът, който се опитваш да подредиш толкова отдавна, се подрежда от само себе си. В един миг. Чудя се кое ли ще е следващото нещо, в което ще се вкопча…

– А може би няма да има такова…