Мария Донева.

Мария Донева

Жена да пише стихове е като да е гола и да минава тихо пред гостите във хола, и погледи да лягат под стъпките й боси, към нея да посягат обиди и въпроси, и всичко да се знае, и всичко да се вижда – каква е и коя е, и пак ли е самичка.

Жена да пише стихове е като да е луда – на въздуха да вика и своята заблуда да уплътнява с думи и с рими да окичи, възторжено безумни и плашещо логични.

Жена да пише стихове е като да е сляпа и пак да се усмихва, и без да се изцапа по кал, по керемиди, по облаци да стъпва.

На който му е свидна – за нея да изтръпва, а никой да не може за дълго да я пази – ще си напусне кожата, живота ще намрази, завинаги ще млъкне, ще спре да съществува – докато се измъкне, докато…

View original post 18 more words

Advertisements