Етикети

, , , ,

Снощи в читалнята на градската библиотека във Велико Търново гост беше писателят Георги Господинов. Закъснях. В залата нямаше място. Слушах, опряна на вратата. Уютно беше сред думите му. Ефирно някак си. Тези, които четат „Нюанси“-те, знаят колко любим автор ми е Г.Г. Слушах го как разказваше за „Физика на тъгата“, за усещането за изоставеност, за болезнената емпатия, за „Невидимите кризи“ и „неслучилите“ се неща, за които той обича да пише. За началото на срещата закъснях, а след края – бързах. Замислих се за незадените въпроси, за неизречените думи, за неслучилите се срещи, за непроведените разговори, за ненаписаните истории…Цял паралелен свят. Съществуващ, но несъстоял се. Ние ли случваме живота или той нас случва? Нас ли ни има поради него или него го има поради нас?

Героят от „Физика на тъгата“, зад който Г.Г. сподели, че умело се е скрил, се закани, оставен за пореден път от родителите си на село при баба си: „Никога няма да ви простя, крави и майки!“. Дали е простил? Ето един въпрос, останал незададен вчера. Пък аз, като майка, се интересувам от отговора.