Етикети

, , ,

сърдито детеПродължението на темата „Децата – световните първенци в преговарянето“ разказва за една майка (Ана-Лиз) и една дъщеря (Саманта, 3г.) в поредната битка „Деца срещу родители“. Познайте кой печели…(тук бях сложила усмивка, ама я изтрих, защото се усетих, че положението у дома не е много забавно). И все пак –🙂

„Саманта не хапва от зелето в чинията си за вечеря, защото – настоява – е „преяла“. Е, Ана-Лиз съвсем правилно смята, че зелето е съществена част от „балансирания начин на хранене“ на Саманта, но не желае да се впуска в разговори за „ролята на зелето в храненето“ с тригодишно дете.

Затова прибягва до преговори, знаейки, че Саманта обожава сладолед. Казва на момиченцето, че ако не си изяде зелето, няма да получи никакъв сладолед.

Очите на Саманта се изпълват със сълзи, а след това челото й се прорязва от решителност. Тя отказва да яде зеле, но иска да получи следолед. Ана-Лиз напразно коментира твърденията на Саманта, че е „преяла“, но не е толкова преяла, че да няма място за сладоледа. Саманта пренебрегва това логическо противоречие, вероятно смятайки, че е напълно възможно човек да е преял за зеле, но не и за сладолед!

Ана-Лиз опитва с ново предложение. „Добре – казва тя. – Ако си наистина добро момиче и изядеш четири лъжици зеле, ще получиш малко сладолед.“ Саманта клати глава и бута чинията със зелето.

Ана-Лиз смята, че е по-добре да извади сладоледа от хладилника, за да изкуши Саманта да си изяде зелето.

„Добре – казва тя, виждайки, че Саманта не обръща внимание нито на зелето, нито на сладоледа. – Нека са две лъжици…а?“

Нищо не става. Ана-Лиз отново избутва чинията със зелето пред Саманта и отбелязва: „Една лъжица и след това можеш да ядеш колкото и искаш сладолед!“

Тогава Саманта реагира без думи. Тя закрива очите си с ръце, категорично отказвайки да погледне чинията си.

„По дяволите, Саманта!“ – възкликва Ана-Лиз. – Просто погледни зелето и ще ядеш сладолед!“

Наблюдавали ли сте или участвали ли сте в такива преговори – в ролята на Ана-Лиз или в тази на Саманта? На кого съчувствате? По-важното е коя от тях „печели“.

Естествено, Саманта получава онова, което иска, оставайки в пълно недоумение за отчаянието, което причинява на майка си заради балансирания начин на хранене. Момиченцето е безмилостно в преследването на своите интереси. Ана-Лиз също можеше да е безмилостна. Тя можеше да забрани изцяло сладоледа, шоколада, газираните напитки и всякакви лакомства в къщата, надявайки се Саманта да не научи за тях в интерес на доброто хранене.

Същевременно щеше да е безсмислено да го прави. Питайте всеки продавач в училищен бюфет: „Кой купува най-много шоколади и газирани напитки?“ Ще ви отговорят, че най-редовните купувачи са децата, чиито родители им забраняват да ги ядат у дома. Какво мислят децата за „предателството“ на родителите си по отношение на начина им на хранене – това може да отгатне всеки (всички знаем какво правят те, когато рдоителите издадат неподлежащи на обсъждане забрани срещу тютюнопушенето, дрогата и секса).

Тази решимост – на всяка цена да получиш исканото – е често срещана при децата, но обикновено се губи, когато те станат възрастни. Междувременно се случва и друго. Махалото се люшка от едната крайност към другата. От спечелването и налагането на собственото желание за сладоледа може да отидете в другия край, където се оказвате в ситуация да поглъщате твърде много зеле всеки път, когато някой препречи пътя ви към получаването на желаното. Хвърляте се от единия дисбаланс към другия. Хората продължават да печелят, докато вие свиквате да губите.

(…)

Животът не е нито само сладолед, нито само зеле. Едното неизбежно върви с другото. Изкуството на преговарящия е да ги балансира. Онова, което се възприема като зеле от вас, е сладолед за другия преговарящ и обратно.“

Из „Всичко може да се договори“, Гевин Кенеди

Онова, което пропуснах да разкажа е, че някъде по пътя между детството и зрелостта се научаваме да преговаряме със себе си. Тогава всички други преговори започват да стават по-лесни. Въпросът е дали стават печеливши за нас и ни носят удовлетворение. И как да се научим да бъдем Бухали и да не позволяваме на махалото да се люшка от едната крайност към другата…