Choose Happyness„Happy people get what they want. Unhappy people don’t.“ 

Преди няколко дни, благодарение на една приятелка, се озовах на семинарна лекция на д-р Менис Юсри. Това беше нещо като teaser, демо версия на същинския семинар, който предстои следващите няколко дни. Темата на срещата беше „Благодарност и принос“ (Gratitude and Contribution). И ми се иска да споделя някои мисли. Не за самият д-р Юсри, когото твърде бегло познавам и без друго, а за благодарността.

„Щастливите хора получават това, което поискат. А да бъдеш щастлив означава да бъдеш благодарен.“ – това каза д-р Менис Юсри. Така погледнато, по-„изгодно“ излиза да бъдеш щастлив. Накратко: щастието е въпрос на избор. Когато си благодарен за това, че те има, за това, което си, можеш, имаш, за това, което се случва в живота ти, животът се изпълва с изобилие. Тогава вниманието ти е насочено към „имането“, а не към „нямането“; грешките, загубите, липсите стават просто житейски уроци; нещата, които приемаме за даденост, стават ценност и т.н.

Снощи, на път за вкъщи (цялото семейство), докато тичахме по тротоарите, подгизнали от дъжда, и газехме из огромните локви, спряхме за миг под една автобусна спирка. Там седеше един окаян човек, вероятно бездомник, и се криеше от дъжда. Спомних си лекцията за благодарността и се почувствах щастлива за това, че имаме покрив над главите си, който щеше да ни подслони само след няколко минути. Както и за това, че сме заедно, че сме здрави, че можем да тичаме, че можем да виждаме! И дъждът стана повод за радост. Шляпах из локвите, обувките ми плуваха във вода и отвътре, и отвън, тичахме заедно със Стефан и децата, и аз се смеех. Моята радост накара децата и те започнат да се забавляват. Когато стигнахме до входа на блока, Ева дори започна да пее и подскача и не искаше да се прибира. Гледах я и си спомних за едни други думи от лекцията на д-р М. Юсри: човек не бива да се фиксира в миналото, нито да гони бъдещето, защото така не е част от потока на живота, който се случва тук и сега. Човек трябва да бъде витален, да се движи, защото само когато ти самият си движение, можеш да бъдеш част от движението на живота. Как мислите?

И накрая: Усещането за благодарност те прави щастлив и те кара да се усмихнеш. А усмивките са заразни. Нека бъдем разпространители!